11.11.2009 г., 19:48

Неизвестният

1.1K 0 0
1 мин за четене

И днес в офиса часовете се оказаха болезнено дълги и изпълнени с много ненужно напрежение и злобни подмятания. Всички бяха изнервени покрай предстоящите коледни и новогодишни празници, затова Елена беше повече от щастлива, когато последният ù работен ден за годината приключи и тя се прибра у дома. Там я чакаше приятелят ù. Попита я как е минало в работата, но тя му отговори, че е прекалено уморена, за да обсъждат изминалия ден, затова първо ще иде да си вземе душ. Съблече дрехите си, отпусна косата си, цял ден прибрана на кок, и влезе в малкото помещение. След няколко секунди водата започна да вали отгоре ù като топъл дъжд. Това ù се отрази ободряващо - чувстваше, че горещата течност отмива умората и стресът ù я зарежда с нови сили. Докато се наслаждаваше на обливащата я свежест, тя чу мъжки глас, който я зовеше. Обърна се и видя, че беше забравила вратата на банята отворена, а парата отвътре излизаше навън. Извика, че ще излезе след няколко минути, но гласът отново изрече името. Тогава тя спря водата, облече халата си и излезе в коридора, за да види какво става. Парата се беше превърната в мъгла, но през нея Елена ясно видя отпечатъците от мокри ръце и крака по пода и стените. Проследи с поглед следите и установи, че водят към стаята ù, чиято врата беше отворена. Последва ги и се озова в малката спалня. Нещо привлече вниманието ù - когато вдигна очи от пода, тя видя, че вратата на терасата ù също е отворена, а пердето танцува под ръководството на вятъра. Пристъпи напред и излезе навън. Когато погледна надолу, извика и се втурна обратно вътре - по навалелия сняг ясно личаха кървави стъпки, а в стаята още се усещаше мразовит дъх…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...