9 мин за четене
Група студенти от Университета по археология в Сараево бяха насядали под дебелата сянка на вековното дърво. Хипитата бяха с дълги коси и панталони с широки крачоли. Момичетата бяха с поли.
- Браво! - запляскаха студентите. - Чудесна песен.
- Обожавам Бийтълс - рече една от девойките с топли кафяви очи. - Знаеш, ли че "Лет ит би" е последната им песен, след гостуването им в Индия!
- Страхотни са! - потвърди момчето с китарата и запя "Жълтата подводница".
- Преведи ми текста, - помоли го Сребра. - Не знаем какво пееш, но песента е толкова хубава!
Китаристът взе лист и молив и задраска.
- Ето. Хайде да я изпеем отново.
Момъкът запя, девойките му запригласяха.
- Едно не разбирам, - рече Сребра, когато свършиха. - Защо "Бийтълс" са забранени? Виж колко безобидни са песните им. Пеят за любов, за приятелство...
- "Буржоазната култура може да поквари младежта!" - мъдро подхвърли младежът, размахвайки пръст също като Тито.
Студентите се разсмяха.
- Аз написах писмо до радио "Свободна Европа". П ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse