Нели

е кобила. По-точно Недялка, така я наричат възрастните, но децата ù казваме гальовно – Нели!

Дядо твърди:

- Откак се помня все сме имали кон и все за мелез сме оставяли женско и все са били Недялки… С прабабата на тая изкарах цялата война като кавалерист… Свикнали сме с т’ва име - що да го сменяме...

Привечер, по тъмно, двама мъже от друго село си говорят нещо с баща ми, а той чеше с железния гребен гривата на Нели и я потупва по гърба. Ония я оглеждат отвсякъде, татко й отворя уста, единият се завря да й гледа зъбите, после си стискат ръце…

Тичам при баба:

- Бабо, тия хора к’ви са?...

- Няк’ви от селата срещу Марица, търсят кобила за продан!...

- Ми, ние нямаме кобила за продан!...

- Нямаме, чедо, ама така е дошла дюнята, че трябва да я махаме, иначе ни я вземат без пари…

- Кой ни я взема!...

- Държавата, чедо, държавата… Тия хаирсъзи всичко ще ни вземат, голи и боси ше тръгнем…

Хуквам при ония двамата и започвам да ги пъдя да си отиват, блъскам ги с ръце, удрям ги с юмруци…

- Махайте се, отивайте си, не давам Нели, махайте се!...

Баща ми ме хвана за ухото и изръмжа:

- Марш от тука, лунгурино[1] да не ядеш шамари…

Изтичвам в къщи и се хвърлям на леглото в плач…

Дойде баща ми:

- Не плачи, ако не я дадем, ще ни я вземат без пари, а хората я искат, на добро място отива Нели…

- Вземат я, щото ти им я даваш!...

- Иначе ще ни я вземат без да ме питат…

- Как ще я вземе като не я даваш!

- Като пораснеш ще разбереш… Мале, дръж, прибери тия пари!...

- Ама, взеха ли я…

- Дадох я, не са я взели, сам я дадох…

След седмица дойде човек от долния край на селото и казва на дядо:

- Бе, от три дена гледам Недялка в Герена, що не я прибирате вечер!...

Дядо и баба се спогледаха…

- Къде я видя в Герена? – пита дядо.

- Ми, във вашта ливада…

Хукнахме с дядо към Герена и още от далече гледаме Нели пасе в ливадата…

- Горкана, избягала е от новото място!...

- А що не си е дошла у нас, ами тука на полето!...

- Що, що!... Разбрала е, че не я искаме и се сърди…

Нели отдалече ни усети, вдигна глава, постоя малко, сякаш да вземе решение, после тръгна към нас…

И двамата с дядо заподсмърчахме - стори ми се, че и очите на Нели са пълни…

След седмица ония двамата дойдоха и си я взеха…