8.02.2014 г., 17:40

Нели

1K 0 2
2 мин за четене

Нели

е кобила. По-точно Недялка, така я наричат възрастните, но децата ù казваме гальовно – Нели!

Дядо твърди:

- Откак се помня все сме имали кон и все за мелез сме оставяли женско и все са били Недялки… С прабабата на тая изкарах цялата война като кавалерист… Свикнали сме с тва име - що да го сменяме...

 

Привечер, по тъмно, двама мъже от друго село си говорят нещо с баща ми, а той чеше с железния гребен гривата на Нели и я потупва по гърба. Ония я оглеждат отвсякъде, татко й отворя уста, единият се завря да й гледа зъбите, после си стискат ръце…

Тичам при баба:

- Бабо, тия хора к’ви са?...

- Няк’ви от селата срещу Марица, търсят кобила за продан!...

- Ми, ние нямаме кобила за продан!...

- Нямаме, чедо, ама така е дошла дюнята, че трябва да я махаме, иначе ни я вземат без пари…

- Кой ни я взема!...

- Държавата, чедо, държавата… Тия хаирсъзи всичко ще ни вземат, голи и боси ше тръгнем…

Хуквам при ония двамата и започвам да ги пъдя да си отиват, блъскам ги с ръце, удрям ги с юмруци…

- Махайте се, отивайте си, не давам Нели, махайте се!...

Баща ми ме хвана за ухото и изръмжа:

- Марш от тука, лунгурино[1] да не ядеш шамари…

Изтичвам в къщи и се хвърлям на леглото в плач…

Дойде баща ми:

- Не плачи, ако не я дадем, ще ни я вземат без пари, а хората я искат, на добро място отива Нели…

- Вземат я, щото ти им я даваш!...

- Иначе ще ни я вземат без да ме питат…

- Как ще я вземе като не я даваш!

- Като пораснеш ще разбереш… Мале, дръж, прибери тия пари!...

- Ама, взеха ли я…

- Дадох я, не са я взели, сам я дадох…

 

След седмица дойде човек от долния край на селото и казва на дядо:

- Бе, от три дена гледам Недялка в Герена, що не я прибирате вечер!...

Дядо и баба се спогледаха…

- Къде я видя в Герена? – пита дядо.

- Ми, във вашта ливада…

Хукнахме с дядо към Герена и още от далече гледаме Нели пасе в ливадата…

- Горкана, избягала е от новото място!...

- А що не си е дошла у нас, ами тука на полето!...

- Що, що!... Разбрала е, че не я искаме и се сърди…

Нели отдалече ни усети, вдигна глава, постоя малко, сякаш да вземе решение, после тръгна към нас…

И двамата с дядо заподсмърчахме - стори ми се, че и очите на Нели са пълни…

 

След седмица ония двамата дойдоха и си я взеха…

 

 



[1] Лунгурин – голямо едро момче или мъж

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разкажете!...
  • По това време още не съм била родена, но живях на село и обичта към животните си я имам в кръвта. И до днес помня нашите животинки от двора по имена, по всичко... На погребението на тате кучето плачеше като дете, точно когато изнасяхме ковчега от къщата... такова нещо не бях чувала - нито лай, нито вой, буквално плачеше с глас и блъскаше по вратата на обора... те са повече човеци от нас!

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...