Нелиса във виртуалната джунгла

Да не повярваш какви нови болести се нароиха, откак има Интернет!
Уж при виртуалното общуване няма как да се предават по въздушно-капков или по полов път, ама въпреки това се разпространяват като истинска вирусна инфекция...

Но най-добре да почна съвсем отначало.
Първо пострада моята най-добра приятелка Ина, беше някъде преди не повече от месец, ако не ме лъже паметта. Ина е готино миньонче, на външен вид на неопределената възраст между 39 и 50. Станала жертва на покана от МЕН?!, представете си, в един още прохождащ, но набиращ все повече сили сайт за запознанства. За което аз и хабер си нямах, естествено. На свой ред аз също бях влязла там, подмамена от (уж!) поканата на приятел, чийто опит в нета ценя, нищо че е от силния пол... (е, известно е с коя глава мислят мъжете.) Оказа се обаче плосък трик за зарибяване, така че, след като безуспешно се опитах да се откача, ежедневно триех купища покани.
Но да продължа за Ина. Тъй и тъй вече била вътре, взела, че се поразшетала из въпросния сайт. После всичко тръгнало по обичайния път – чатене, в скайпа, размяна на телефони, уговорка за среща-а-а! Не бързайте с предположенията. Нищо подобно! Не ви ли казах още в началото нещо за въздушно-капковия път?
Осем часа преди срещата Ина я втресе толкова силно, че се наложи да се отдаде единствено и само на ласките на копринените си чаршафи,  в леглото, разбира се, което тя прие като чиста подигравка! Тук се съгласих с нея без никакви уговорки. Втрисането я държа цели три дена, през които кандидатът бе последвал феромоните на друг акаунт, както и можеше да се очаква. След това нови три дена Ина все така се тресеше, но вече от възмущение пред лицето на мъжката подлост, безсмислието на живота въобще и нашите дружни успокоения в частност.

След около седмица последва нов инцидент, с друга приятелка, Ния. И тя, подобно на известната си съименница, на която е кръстена, е красива, умна, талантлива, бе направо необикновено създание, което обаче не пречи да си живее без мъж, като повечето от нас. (Имам си наум какво да кажа на Съдбата при евентуална лична среща, но засега само събирам пàрата.)
При нея нещата се развиха почти по същия сценарий, с тая разлика, че малко по-бавно от Ина се бе решила на среща. Осем часа преди това... вече се досещате, знам си. Но не! Не я втресе, никак даже. Тя тъкмо си била купила нови ботушки, не че специално за срещата, просто така, минала случайно покрай една витрина, обула ги и... и не щеш ли, пак така напълно случайно си изкълчила крака в една от безбройните софийски дупки. Оттам нататък е ясно – “Пирогов”, шина, болничен, тоест, и тя се озова незабавно в леглото, прикована в него като Прометей от същата тази Съдба, с която искам да си поговоря някой ден.
Последваха още подобни истории, с цели седем приятелки. И всичките, до една!, започваха и завършваха по един и същи начин – от въпросния сайт до леглото. Но не в оня, знаете, хубавия смисъл, а в най-прозаичния. Коя - с болничен, коя – без, но до една приковани от злите сили в този толкова изтъркан символ на осъществената, а както се оказва, и на неосъществената любов. При това винаги точно осем часа преди първата уговорена във виртуала среща. Направо страховита загадка!
Останахме само две – аз и Ани. И тя като мен трие ли, трие съобщения в пощата, решена да не рискува излишно. В последните дни дори заявява с подозрително постоянство: “С моето крехко здраве, какво мислиш ще ми се случи?” Между нас казано, здравето ù никак не е крехко, просто я гони обикновена хипохондрия, но когато се случи да се разтанцува, забравя за нея напълно.
Днешният ни разговор по жицата обаче наистина прелива чашата! Оказва се, че тайно от всички нас и тя се е поддала на изкушението. И понеже си е хубава дори на тия години (за сведение!), била засипана от предложения. В един и същи ден се уредила с няколко срещи. (Може да си мислите “Дай Боже всекиму!”, но по-добре поизчакайте.) Докато тя извива гласче по телефона в справедливо възмущение от лошата Съдба и най-вече онази нейна част, която се отнася до Мърфи, аз възпитано чакам да довърши, което, кой знае защо, само увеличава извивките в интонацията ù. “И можеш ли да си представиш, кръвното ми така се разигра, и то точно осем часа преди първата среща, че направо се вдигна до небесата! Резултатът е, че сега съм в леглото като всички останали. Пъ-ъ-ълен провал! Представяш ли си?!”

Представям си, разбира се.
Това вече заприличва на епидемия.

А епидемиите изискват незабавни и решителни мерки.
Като начало мисля да ù дам име (най-важното нещо в борбата с всяка епидемия е правилно избраното име).
Например “Синдромът на Нелиса”? Не, веднага ще ме заядат, че споделям най-съкровената докторска мечта – да откриеш нова, напълно неизвестна болест, за да я кръстят на твое име. Тогава “Синдромът на Двойката”? Не, ще кажат – какви са тия двойкаджии, то за отличниците няма достатъчно болести, та за тях!  Да взема да зарежа синдромите и да опитам нещо по-поетично, нещо като: “Пленници на съдбата”? Не, изтърканото клише току виж вземе да подкладе огъня на болестта! Ами... “Осем часа преднина” – да, ама не! Не е никаква преднина, а чисто изоставане, щото в това време хората действат! По-скоро би трябвало... ”Ужасът  от първата среща”?! Ма то си е заглавие за трилър, бе! Не става.  А може би: “Вземи си хапчето”? Това пък е обидно някак си, че кой си размахва хапчетата още на първата среща, мм? Или пък “Не се занасяй с моите приятелки!” – но не, това май звучи прекалено флиртаджийски. Сетих се! “Сексробините на Мърфи”! От всичко досега това най ми харесва, обаче... не измества ли акцента от любовта към едни други, по-конкурентни сайтове за възрастни? Трябва да го обмисля.
О, я стига опити засега, ще имам време да взема решение, като се завърна!
Точно така, добре чухте.
Като се завърна!
Защото-о... В мене наистина забушува Кръвта - на двама мореплаватели, кралска фаворитка, индиански вожд, пътешественичка-биолог, както и поне един пират (от предишни животи). Ще видят с кого си имат работа тия виртуални дебри! Мършавите съвременни вирусчета ли ще ми се опрат, като знам от личния си шаман, че някога съм справяла дори с мухата ЦеЦе! Да не говорим за опита от кралския двор – всеки знае какви качества са били нужни, за да се оцелее на такава позиция! Какво като враговете в настоящия случай не са материални? Ще им намеря цаката, при това на високо енергийно ниво. Те поразиха с подлост всичките ми приятелки и трябва да си платят за това!

Затова утре навлизам във виртуалната джунгла съвсем сама, но - с пълно бойно снаряжение. В единия си джоб ще  нося глава чесън, в другия – лъскав див кестен, на шията – пръстена от Атлантида, на слънчевия сплит - залепена пластинка от пирит, в обувките – зрънца пясък от Сахара, в чантата ми отсега се гуши бутилка вода, преседяла осем часа в арагонитов оникс, а останалите оръжия са тайна дори и за вас, приятели. Но ви уверявам, че пред мене... самият Командо ряпа да яде!
За всеки случай, обаче... ако до три дни не чуете нищо за мен, значи все пак... и аз съм се провалила. И заплахата си остава, а епидемията, макар и без име, ще взема нови и нови жертви. Не дай Боже, да се стигне до Апокалипсис!  Тогава... дано да са ми останали сили да напиша поне един репортаж.
От леглото, разбира се.