Необяснимото

НЕОБЯСНИМОТО

          В падащата прохлада на лятната вечер Борис спря при съседа си, за да разменят по някоя дума. След като взаимно се оплакаха от горещината на отминалия ден, съседът смени темата и каза:

          - Трябва по-често да се молим на Бог за здраве и благополучие.

          - Аз не съм много вярващ. Търси и ще намериш Бога, ми казват. Цял живот се стремих да го открия, но никъде не го открих, Борисе.

          На тези думи Борис отвърна:

          - Не си направил лошо, като си го търсил. Ти съжаляваш ли за това, че си го търсил?

          -  Съжалявам, че не го открих, не защото съм го търсил.

          -  Може би не си търсил както трябва?

          - То пък да не би някой да знае как трябва? - отвърна на въпроса с въпрос, съседът.

          - Може би не си го търсил където трябва.

          -  Никой не знае къде и как трябва. Ти можеш ли да ми кажеш, Борка? Ако това се знаеше, нямаше да има невярващи.

          -  Прав си. Много трудно е да се каже. Всеки го открива на различно място, само негово си и по различен начин. Твоя трябва ти да си го намериш. Няма кой друг да я свърши тази работа вместо тебе.

          - Абе, не ми ги разправяй ти на мене тези работи.

          - Така е. Ти да не мислиш, че някога ще разбереш какво нещо е Бог? Той ще си остане за веки веков абсолютен. Да се разгадае животът, значи да се заличи.

          Настъпи кратка пауза.

          - Мислиш ли, че животът е непознаваем?

          - В пълнотата си е непознаваем, като Бога. Велико е само това, което остава необяснено. Съзнава се, без да се ограничава. Съгласен ли си с мен?

          - Съгласен съм.

          - Изясненото всякога показва вътрешно ограничение на една велика истина.

          Двамата замълчаха. Борис беше доволен, че успя да разкрие добре напълно тезата си. Разви я пред своя приятел и го убеди в правотата ù. Можеше да си тръгне удовлетворен. Затова грабна изправената преди разговора вила на оградата, нарами я и като пожела лека нощ на събеседника си, тръгна към дома си.