Неочакван клиент

          В тъмните улички на града всичко беше както обикновено. Пияници залитаха между дърветата и крещяха навред, а хората ги гонеха, като се провикваха през прозорците. Вече беше късно и повечето жители на този тих и спокоен град бяха в леглата си. Но за други... нощният живот едва сега започваше... Това бяха проститутките и техните клиенти както и съдържателите на нощните кръчми, в които те бяха редовни клиенти. Това бяха онези заведения, познати до болка особено на мъжката част от населението, натрапващи се в човешкото съзнание със своя „аромат" на пот, мръсотия, цигари и силен, но некачествен алкохол.

               Та в точно едно от тези сборища на пияници и пропаднали хора се развиваше всяка нощ живота на едно въпреки всичко добро, но изстрадало момиче, понесло несгодите, причинени му от жестокия пръст на съдбата. Тя както всяка вечер бе заела поста си на една от масите в кръчмата и чакаше поредния си клиент, поредния, готов до изръси толкова пари, колкото му поискат, само за да я обладае физически и да усети всяка една извивка от нейното все още крехко, но не чак до там невинно телце. Както често се случваше тя не беше в особено добро настроение, но това не и пречеше да извиква на лицето си престорената усмивка, с която да подкани мъжете към себе си. От време на време тя поглеждаше към вратата с надежда от там поне тази вечер да влезе някой мъж, който да си плати да бъде с нея, но не физически, не за да има плътта и, а за да прекарат една хубава вечер в разговори за по-добрата страна на живота. Момичето чуваше около себе си какви ли не подвиквания и подкани от пияниците, които я обкръжаваха, но изведнъж, като че ли  нещо прекъсна обичайната ситуация, в която тя се намираше. През вратата влезе млад мъж, добре облечен- личеше, че е човек с добро положение в обществото. Той се огледа и се запъти към бара. Поръча си чаша алкохол и поде разговор с бармана. След няколко минути той посочи същото онова момиче, което през цялото време стоеше отстрани и ги гледаше. Същата онази проститутка, която с интерес следеше всяко едно движение на новодошлия непознат. Той се приближи към нея и я заговори:

              - Добър вечер, да ви почерпя едно питие? - каза той.

              - Не, благодаря,вече пих достатъчно. - отвърна момичето. Мисля, че ми стига за тази вечер.

              Макар и да работеше тук от доста време, заобиколена с разни пияници несретници, които псуваха след всяка втора дума, момичето все още говореше учтиво и възпитано и бе запазило трезвото си мислене.

              - Бихте ли се съгласила да прекарате с мен остатъка от нощта?

              - Разбира се, имам ли избор?! Та нали това ми е работата?- каза тя някак учудена от начина, по който този мъж я пожела. - И щом сте избрал да прекарате нощта с мен, какво чакаме още? Защо стоим тук? Идвайте след мен! - тя го поведе навън и скоро влязоха в мрачна стая, в съседна на кръчмата сграда. Влязоха шумно, но това не смути никого, защото всичко наоколо бе пусто. Стаята беше тъмна, но все пак момичето се беше опитало да придаде малко по-приветлив вид. Имаше две саксии до прозореца, беше чисто и подредено. Още докато влизаха, тя започна да се съблича, но той неочаквано я спря.

               - Какво правиш? Защо сваляш дрехите си?

               - Как така защо? Нали за това си плащаш? Нали за това си дошъл?!

               - Не. Тук грешиш. Реших да дойда тук с теб, за да прекарам една по- различна вечер,далеч от суетата на лъскавия град и надменните физиономии на богаташите.Не съм тук за да се възползвам от твоето нещастие, от твоята лоша съдба. Исках просто да си поговоря с някого, който е далеч от моя свят и мисля, че ти си точно това, което търся. Прав ли съм или не?

                - Донякъде може би да. И какво сега? Ще стоим и ще си говорим цяла нощ ли? Без секс?

                - Да, точно така, ето че започна да разбираш какво искам от теб. Съгласна ли си с моето предложение или да си ходя?

                - Остани! Естествено,че ще останеш, знаеш ли от колко време се надявам някой да дойде при мен и да прекараме нощта заедно без да иска да прави каквото и да било с тялото ми... естествено остани...

                Мъжът се усмихна и сложи началото на един интересен и забавен разговор, в който нито за миг не стана въпрос за миризливи кръчми, пияници и богаташки синчета. Беше им интересно,но когато часовникът удари пет часа момчето каза, че трябва да тръгва. Не му се искаше да се разделят,но обстоятелствата го притискаха. Сбогуваха се и тъкмо, когато момичето понечи да затвори вратата той и извика:

                  - Да не забравиш - утре вечер на същото място!!! Ще те чакам точно тук! Не закъснявай!

                  Тя се обърна, кимна одобрително с глава и влезе вътре. Беше по-щастлива от всякога, а лицето и сияеше.

                  След като си поспа няколко часа тя стана, оправи тоалета си и излезе да се разходи из градчето. Беше изпълнена с добро настроение и от блясъка на очите и бликаше радостно очарование. Никога не бе и помисляла, че мечтата и да срещне толкова добър и човечен мъж в оня долнопробен бар би могла да стане реалност. Но ето, че и това стана... вече си мислеше,че съдбата е на нейна страна и хубавите неща едва сега започват... но дали това беше истина? Тя си купи един от местните вестници излязъл в същия ден и го погледна с интерес. Но изненаданото и лице бързо придоби тъжно изражение. На първата страница на вестника имаше снимка на красив млад мъж, облечен в скъп, хубав костюм - изглеждаше като преуспял човек. Но когато тя го погледна не забеляза всички тези подробности, тя видя в него човека, с който бе прекарала нощта. За миг в съзнанието и премина спомен за техния разговор, но този миг за съжаление бе много кратък. Над снимката тя видя заглавието на статията, което тотално я разби: „Млад бизнесмен от столицата убит на място в престрелка тази сутрин."  Това беше последното нещо, което очакваше да види точно тази сутрин. Поредното страдание, което сърцето и искаше да понесе. Тя се строполи на земята, обляна в сълзи, стискайки в ръцете си вестника, донесъл и тази така неочаквана скръб...

                 Изглежда, че уговорената среща нямаше да се състои...