Стоим с Хари на летището и чакаме. Бяхме приготвили в колата бинокъл, пистолетите, въжета, тиксо, вода. Като че ще ходим на пикник. В 22 часа трябва да кацне Алфредо Виас с диаманта за три милиона зелени гущери. Взели сме по един телефон с приложението и гледаме къде е спряла точката, показваща колата на двете горили. Малко сме нервни. Не може да се пуши в чакалнята. Разделили сме се, за да не бием на очи. Аз съм взел един вестник и надничам от време на време в него. Седнали сме в салона на пристигащи и дремем. Времето сякаш е спряло. Стрелките на часовника лениво се превъртат. По едно време започнаха да се появяват пътниците от полета. Бяхме търсили информация за този Алфредо Виас и горе-долу го знаехме как изглежда. На снимките ни гледаше около петдесетгодишен мъж, висок, с изпито лице и мустаци. Косата му посребрена по слепоочията, с орлов нос, тънки устни и хищен поглед. Изглежда суров на вид. На такъв няма да му мигне окото да те застреля в упор.
Май няма да е лесна тази работа…взех да се притеснявам да не оплескаме нещо…
Докато съмненията и мислите ми хвърчаха из главата видях, че човекът се появи, носеше една малка раница, облечен в туристически дрехи, шарена тениска и дънки. Беше нахлупил бейзболна шапка с козирка. Сивите му очи шареха из салона, макар че го играеше доста безгрижно. Беше си обръснал мустаците, но въпреки това аз го познах. Погледнах към Хари. Той ми кимна. Алфредо тръгна към лавката, купи си нещо от там и се насочи към изхода. Салонът беше като кошер. Много народ шаваше напред-назад. Не изпусках от очи човека и се движих след него. Той излезе и се заоглежда. После се насочи към подземния паркинг. И там щъкаха много хора и коли. Аз се промъквах след него тихо и едва ли ме забелязваше. Постоянно се оглеждах и аз. Горилите не се виждаха. Носех на гърба си голяма раница. Държах в джоба си една джаджа - зашеметител. Когато се допре до кожата на човек започва да му пари и го зашеметява, изкарва го извън строя без да го убива. Мислех си как ще го зашеметя като добитък и после ще го придърпаме с Хари в колата ни. Диаманта може да е скрит някъде из дрехите и тялото му. Вече бяхме измежду колите, когато една кола спря и Алфредо веднага се качи в нея. Потеглиха бързо. Аз останах със зяпнала уста. План А се провали. Ще минем към план Б.
Качих се при Хари в колата и потеглихме. Аз гледах приложението и виждах светлата точка, че се насочва извън града. Отиват в изоставената ферма. Сто на сто. Тя е на сто и осемнадесет километра на изток. Караме и ние след точката, но не плътно, за да не заподозрат нещо. Като наближиха второстепенния път и отбиха от магистралата ние намалихме скоростта. Оставихме ги да бързат. После се престроихме и карахме към целта си.
Наближихме на около двеста – триста метра и спряхме. Нощта беше тъмна като в рог. Нито звезди, нито луна. Запромъквахме се към фермата. Хари беше проучил, че няма кучета, което беше голям плюс за нас. Имахме и шперц за задната врата. Бяхме тихи като котки. Планът ни беше да влезем вътре и ако издебнем някой сам да го премахнем и да изненадаме другите. Носехме и ловджийски ножове на глезените си. Според ситуацията. Наближихме фермата. В две стаи светеше. Бяха спуснати пердетата. Не знаехме дали всичките бяха заедно там. Тръгнахме към задната врата. Сложихме си на лицата по една скиорска шапка и ръкавици. Погледнахме се с Хари в очите и си кимнахме. Дали ще оживеем след това…не се знаеше. Хари превъртя шперца в бравата, езичето поддаде и изщрака. Дали така ми се стори, но звукът му ми се стори като залп в тишината. Застинахме за миг…Ослушахме се…
Нещо ехтеше в главата ми…но бързо се взех в ръце…
Страхът ми изчезна. Станах решителен като матадор в корида…ще тръгвам с главата напред…
Хари внимателно отвори вратата с лявата си ръка. В дясната държеше заредения пистолет. Аз също стисках оръжието. Ръката ми в ръкавицата беше залепнала от пот. Хари се вмъкна. И аз след него. Попаднахме в тъмен коридор. Нямаше никой. Тръгнахме напред крачка по крачка. Спирахме. Ослушвахме се. Стигнахме до първата осветена стая. Беше тоалетната. Под вратата се процеждаше светлина. Чухме, че някой пуска водата и се отдръпнахме настрани. Аз изблъсках Хари и застанах пред него. Спотайвах се. Изкарах от джоба зашеметителя. Човекът излезе от тоалетната. Аз се промъкнах зад него и опрях зашеметителя до врата му. Не гъкна. Само свлече крака и се отпусна в ръцете ми. Стана светкавично. Едва успях да подхвана да не се катурне на земята. С Хари го издърпахме в тоалетната. Беше един от охраната. Едро мъжище с гола глава и напомпани бицепси. Явно зашаметителя за животни добре действа, щом повалихме този сто килограма и нагоре мъж. Бързо го облепихме с опаковъчно тиксо. На устата широка лепенка, на ръцете отзад зад гърба и на глезените. Беше като коледен подарък. Избутахме го във ваната и дръпнахме завесата, за да не се вижда на пръв поглед. После се снишихме пак и тръгнахме към другите двама. Бяхме два на два. Трябваше да се справим. От стаята долитаха гласове. Спряхме до вратата.
- ….капнал съм от размотаване по тези летища. Беше дълго пътуване. Остава час и нещо…Ха наздраве, пич!
- На здраве. За хубавата работа…ха- ха…хаааа…
Чувахме, че се наливат и си бъбрят весели. Дали да ги чакаме още или да влезем веднага. Хари ме потупа в тъмното по рамото. Вратата зееше леко открехната и ние нахлухме вътре. Знаехме, че са бандити, така че докато си вдигнат очите към нас ги застреляхме…нямаха време дори да извадят пищовите. Килнаха се. Единият се свлече по очи на масата върху отворената кутия спагети. От гърдите му се стичаше кръв и капеше в храната…ама, че отврат… Другият – Алфредо се беше опрял зад стената. В дясно на челото му беше образувала голяма дупка, а стената се виждаше кръв и мозък. Бяхме ги застреляли като мишки. Спогледахме се с Хари. После взехме раницата на Алфредо и я обърнахме на масата. Имаше дрехи, дезодорант, паста за зъби, четка и други боклуци, но не и диамант. Приближихме се до Алфредо. Претършувахме го. Извадихме документите, портфейла му и нищо друго. Чудехме се с Хари какво да правим. Хари започва да опипва всеки подгъв. Аз взех бейзболната му шапка и я замачках в ръце. Тогава нещо твърдо напипах… Издърпах ножа от левия ми глезен и разпорих шева. Диамантът блесна в ръкавицата ми в своята прелест…Светлината на лампата се пречупваше в него и той засия…Ние с Хари бяхме като заслепени… После чукнахме юмруците си един в друг, събрахме гилзите и излязохме в нощта. Преди това нахлупихме шапката на Алфредо върху лицето му, не беше приятна гледка.
Бързо на бегом се отдалечихме от фермата, сякаш сто дяволи бяха по петите ни. Шмугнахме се в колата и Хари настъпи яко газта. Беше към полунощ. След тридесет- четирдесет минути се качихме на магистралата. Махнахме си скиорските шапки от лицата и се ухилихме. Аз стисках диаманта и от време на време го подавах на Хари. Той го целуна и ми го върна.
- Ей, братле, да го пазиш, хубаво да го пазиш…
Бяхме успели…
Край
© T.Т. Todos los derechos reservados