/ В памет на родителите ми /
Преди малко се обади братовчедът, големият Петър , от Мъглиж '' Чичо, дойде една намахана госпожа с ония лъскавите коли,.. Търси те, каза че заедно сте работили на Хаинбоаз в онези младежки бригадирски години... Чудно, познава баба Рада, дядо Петър,.. ходила горе на манастира, качила се нагоре по реката чак до ''Скока '',.. пита още ли имаме къшлите горе в балкана на Калаянка, ..за мандрата пита дали работила още...Знае за бахчата долу с големия орех , пита дали още стои, още ли напояваме в вадата...
Около час и нещо седя,.. пита за адреса ти, дадох ѝ го... и телефона дадох..Каза, че ще те потърси..
Вие как сте, няма ли да идвате насам, казват тази година много малини имало в балкана....Хайде поздрави на всички в къщи ...''
Татко обичаше за разказва за бригадирското движение, когато са строили пътя на Хаинбоаз, сега прохода на Републиката ...тогава имало лозунг '' Пътят за Университетът минава през Хаинбоаз ''..
и следваш ,и не следваш трябвало да отбиеш един вид трудовата повинност...
- Тогава - разказваше той - тъкмо се бях уволнил от казарма и шест месеца трябваше да съм там, даваха едни тапии , че си работил на Хаинбоаз, и без него не можеш да станеш студент и трудно можеш да си намериш работа,.. не идеш ли на Хаинбоаз или си болен или си враг на бригадирското движение и народа, и нямаш тази бележка,.. беше важна за всичко. Беше трудно, всичко се вършеше на ръка с кирка и лопата, с ръчна количка,.. скалите разбиваха с тротилови шашки и после ние като мравки чистехме камънаците да е готово за следващият взрив...Трудно, но беше весело, всички бяхме все на една възраст, все на един акъл,... ние бригадата бяхме осем човека, по трима от Мъглиж и Тулово,.. двама от Ягода, млади , силни , никакви камъни не ни се опираха....бяхме разделени на мъжки и женски палатки,.. около стотина човека бяхме нашия отряд , тогава всеки отряд работеше на негов си участък и пъплехме напред да копаем до другия отряд,.. той копае напред и до Търново сигурно,... не можеш да ходиш из други участъци. Групата по взрива дупчеха напред, взривяваха, ние чистим...ежедневие .
Вечер уж уморени от тежката работа намирахме време да пеем, или да тропнем хоро... тогава се пееха ..'' Елате хиляди младежи''...'' Свири, хармонико, свири '' ...''Разтегни Андрей акордеона...''
аз си харесвах най-много '' Пред нас за блеснали житата ''... и без да чакаше покана започваше да я пее, .. мама му пригласяше,..беше ми радостно и гордо. сякаш и аз бях бригадир.....
Един неделен ден тъкмо се чудех какво да правя и пред къщи спря черен мерцедес, от ония дето като ги видиш по пътя се объщаш след тях , шофираше млада госпожа, по-възрастната с тъмни очила слезе, погледна табелката на домашния звънец и натисна...
- О, извинявайте, не ви видях, тук ли живее Стоян....
- Да тук,... майко, татко.. имаме гости... Заповядайте, нагоре по стълбите....
Жената бе около 60-те, младата госпожа изглеждаше 35-40 годишна.
На вратата се появи майка, макар да имаше домакинска работа, аз не я знаях да е разчорлена , с развисен пеньоар,... или без червило и лек грим...
- Заповядайте, заповядайте - радушно ги посрещна тя - А, вие сте...- попита мама
- Невяна,.. със Стоян заедно бяхме от строителите на Хаинбоаз, е Прохода на Републиката, де,. участници в бригадирското движение, както модерно казват сега,.. а това е дъщеря ми Мира, Мирослава...тръгнали сме към Одрин и решихме да се отбием за час-два...
- Аз съм Надежда, Надка по съкратено,... съпругата на Стоян, а това е Петър синът ни... Влизайте, влизайте...Стояне, къде си,.. посрещай гостенки...- радушно каза мама
Татко имаше навика да зяпа спортните предавания и се показа от хола
- Невянка,... как така,.. не мога да повярвам,.. как се сети след толкова години... - и се прегърнаха с онази сърдечна прегръдка на стари приятели
- Стояне, Стояне,.. доживяхме да се видим най-после...- с лека тъга каза госпожата
- Заповядайте,.. Невянка, това е жена ми Надежда,.. но аз галено и казвам Миче, ..съкратено от момиче,... Синът Петър, който ви посрещна...
Татко я беше прихванал под ръка до хола...
Насядахме в хола,,,майка донесе домашни сладки...
- Пете, отскочи мама до супера за безалкохолно,.. кола, швепс, минерална вода,..Госпожице, ще дойдете ли да ми помогнете за кафето...
- Ааа, госпожа съм, госпожа - засмя се Мира.- с удоволствие
Връщам се тихичко и незабелязано, с шпионска стъпка се промъкнах по коридора,.. татко и госпожата тихичко си бъбрят нещо,.. опрели рамена един в друг, ... дланта ѝ отпусната на татковата ръка,... дочух гласа на майка от кухнята
- Е, нищо, ще си имате,...сега като идете в Одрин, там има две български църкви ..''Константин и Елена '' и '' Свети Георги '', той Петьо ги знае, идете в която и да е, запали по една свещичка, аз не съм чак толкова вярваща, ама запали свещичка, ей така за здраве и късмет...
- А синът ти, Петър де, .. женен ли е,.. не виждам жена, деца..- чух гласът на Мира
- Женен е,.. две момчета има, ..луди глави...Снахата е към тази организация '' Зелен Балкани ''и с още две жени с децата им са на Добринище за 20 дни,.. нещо като зелено училище , заедно с други родители и деца от клубове из страната...ходиха и в Троянския балкан,...А иначе, събота и неделя не се спират, семейно все пътуват някъде,... А вие, ходите ли, пътувате ли...
- Откак татко почина преди 5 години, цялото управление на фирмите падна върху нас, пътувания, срещи..Уж тръгнем някъде на почивка, а работата все сред нас,..понякога забравяме и да ядем, ..пътуваме по бизнес задачи,. ето сега мъжът ми замина за Лондон за две седмици,...ние пък решихме да минем оттук, 1-2 дни в Одрин,... обиколих света а в Одрин и Истанбул не съм ходила....
Върнах се тихичко до вратата, отворих лекичко и я тръшнах отвътре
- Идвам си, взех всичко по бележката... - казах на висок тон, всеки да се съвземе от приказките си...
- Хайде и кафето е готово - разсмя се Мира
Насядахме отново всички около масата
- Госпожо, Стоян ми е разправял за вас, .. за разранените ръце от тежката работа , за Хаинбоаз, за незгодите там, .. за приятните часове вечер след работа ,...ние често минаваме оттам на път за Велико Търново, снахата ни е от там ..- разсея всякакви съмнения за неизвестност майка ми и се засмя непринудено...
Погледнах госпожата, вече отпусната, сякаш годините и животът са я сломили,.. или хишник изглеждащ безпомощен, но готов да се хвърли върху жертвата си,... защо все очите ѝ наведени, сякаш не смее да погледне майка ми.....
/ следва продължение /
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados