/В памет на родителите ми /

        Наплисках лицето си с топла и студена вода,.. посъвзех се...

Какво толкова  е станало,всеки търси нещото , което вероятно е загубил или го е нямал...

Закусих, пийвам кафенце в инклузив залата,...погледът ми се рее някъде,.. добре, че мислите ми са подредени...На съседната маса семейство с деца тихичко се хранеха...

Сложих си ново кафе, взех кроасан,...бързах ли за някъде,.. едва ли.. чакам госпожите...

Часовникът в залата показва 11.55...спряло ли е времето или много избързва...

- Ето къде си бил, а ние с майка звъним да те търсим в стаята...

- Ами аз вече пия кафето, нали е включено в инклузива - засмях се шеговито - Вие много спите...Заповядайте...

Погледнах госпожата, безизразно каменно лице,... дали съм оправдал очакванията й,. или напротив, разочарование от непроведения сутришен ''фитнес ''...гримирана, издокарана и малко отегчена..

'' О суета,.. о, нрави..'' ли беше казал поетът...забелязах и тролейчетата-трамвайчета след тях...стегнати и готови за път

- Петър, кога смяташ да тръгваме,.. тук е малко доста скучничко, а - засмя се Мира - Ох, поне се наспах като хората на тази тишина... и ми намигна свойски..

- Така неочаквано,.само да си взема чантата и тръгваме...

- Изникна нещо важно и трябва да се прибираме... - намеси се госпожата...

Одрин остана зад нас,.. имаше още толкова неща да им покажа ,.. Музеят на здравето, двата МОЛа... Старата джамия,.. църквите...ами да купим баклава за офиса им...

Почти мълчаливо пътувахме,.. дали всеки  беше зает с мислите си,.. или просто нямаше  за какво да говорим...

Пристигнахме пред нашия градски хотел неусетно..

- Ами да ти благодарим за разходката из Одрин,.. съжалявам, но бизнесът не чака,.. трябва да сме на линия - - изрецитира госпожата - А ти си помисли върху нашето предложение за работа и приемай,.. ще останеш много доволен... Хайде чакаме... Ето визитката ми, като решиш обади се, и отговорът да е ДА...

- Чао, Петър.. решението е в твоите ръце. - на свой ред се обади и Мира, помахвайки с ръка..

Потеглиха , както се казва с '' мръсна '' газ...

   Останах сам на паркинга, погледнах към моята ВЕКТРА свита , сякаш ми се сърдеше...

Ех,количката ми, без малко  да те изоставя,... как ли би подхождал на снагата ми един Мерцедес С клас, или джип, а....не си представяш, аз също...бъди спокойна , няма  да те сменя за Мерцедеси и се засмях...Ако някой тайно ме беше наблюдавал, заключението  му е готово '' Този е луд, говори на колата си и сам си  се смее..''

Погледнах визитката в ръката си, изписани със '' златни '' букви   холдинг .. Н.Коева...изпълнителен директор.. телефони.. Имайл адрес... Обещаващо , нали...

Пръстите ми се свиха около картончето, омачкаха го за секунди и с хартиеното топченце оцелих кошчето за отпадъци с надпис '' Благодарим ви ''...

- Ех, Опелче, Опелче,... как се чувстваше на паркинга сред толкова скъпи и нови  коли, а - обърнах се към Вектрата си  -  Няма да те заменя с лъскава  кола,.. Ами да си тръгваме...Всичко свърши...

Качих се в колата и тръгнах за в къщи, .. беше ми някак весело и леко на душата...

'' Пожелавай малкото за да го имаш '', беше казала  Джилда Карол водеща по радио Свободна Европа едно време...колко е била права .

- Мамо , прибрах сеее - извиках - Ама този път няма баклаваа,.. няма и прах за пранее...

Мама ме присрещна още на стълбите

- Е, и какво,.. ще приемеш ли предложението им... баща ти ми каза какво ви предлагат..Не ме  интересува какво е станало в Одрин и те доволни ли се връщат... Те не можаха да отмъкнат баща ти, сега се мъчат да отмъкнат теб с лъскаво предложение за работа, пари, коли...- ядосано говореше тя

Не бях я виждал така разярена говореща  гневно...

- Нима ще загърбиш всичко това,. ще загърбиш дом, семейство, деца, имаш добра работа тук.... за да идеш да им работиш..

Ще бъдеш отначало добрият, можещият, знаещият...докато ти се наситят и започнат да те обвиняват за всички техни неуспехи...Какво ще правиш тогава, когато лъскавото се покрие с ръжда,... без нищо, ей така на пътя, по точно безпътица,.. корозирал и непотребен вече на никого , защото ще се е появил някой нов, по-умен,.. по-добър от тебе и просто ще те заменят...

Всичко сега изглежда бляскаво и обещаващо,... помисли само, защо чак след толкова години се е сетила за баща ти, просто сега имат нужда от честен и верен човек, където е бил баща ти в очите ѝ

Аз на твое място не бих приела , не бих даже и се обадила с ДА или НЕ  за примамливото им предложение...

Помисли само за миг за децата си, за жена си,... за изпитанията на които ще ги подложиш, и заслужава ли си всичко това...- говореше мама гледайки ме право в очите без да мигне...

Прегърнах я...

- Мамо, мамо успокой се, нали знаеш че не си възпитала предатели,.. няма да се съглася,.. това не беше ли един вид изпитание за всички ни...

Погледнах я,.,очите ѝ бяха насълзени,.. две сълзи се отрониха по все още нежното ѝ лице..

- Мамо,... мамо... - шепнех в ухото ѝ притискайки я нежно...

...............................................край..............................