Петър се опитваше да смени станцията на полуразбитото радио на колата си, когато периферното му зрение регистрира, че зад завоя има нещо на пътя. Един малък Форд Ка беше спрял косо на платното, а предницата му беше забита в канавката. Врата на шофьора беше отворена, но не се виждаше никакъв човек. Петър се зачуди дали да спре и в този момент видя тялото. Лежеше близо до канавката, на двадесетина метра пред форда. Спирачките заскърцаха жално и колата му занесе леко. Успя да спре на два- три метра от лежащия човек. Петър погледна уплашените очи, които го гледаха от огледалото, а после бавно отвори вратата и излезе. Колената му бяха омекнали от страх.
Беше млада жена, на около двадесет години. Лежеше по гръб и не мърдаше. Разчорлена й, медено руса коса покриваше лявата част на бледото й лице. Очите й бяха полузатворени, втренчени невиждащо в далечината. Скулата й изглеждаше леко ожулена, но това очевидно не беше най-големият проблем на жената. Въпреки тридесет градусовата жега, Петър почувства студенина и усети как косата му настръхва. Огледа се безпомощно наоколо и плахо приближи към нея. Жената не даваше никакви признаци на живот.
Петър се чувстваше напълно объркан и за пръв път в живота си не знаеше какво да прави. Впоследствие в главата му се появи някакво зрънце разум и той извади мобилния си телефон. Нямаше покритие. Погледна към пътя - никакви коли. Обзе го непреодолимото желание да скочи в колата си, да отпраши накъдето му видят очите и да забрави какво беше видял. Какво изобщо можеше да се направи в тази ситуация? Поколеба се какво да предприеме, а после виновно погледна към безжизненото тяло. Жената носеше зелено потниче и къса черна поличка. Едната презрамка се беше смъкнала и лявата й гърда стърчеше предизвикателно навън. Стройните й крака бяха гротескно разкрачени, а поличката й се беше набрала нагоре по бедрата. Прашките й се бяха усукали и не покриваха напълно това, което се предполагаше, че трябва да покрият. Петър почувства, че се изчервява, прокашля се нервно и отстъпи крачка назад. Огледа се притеснено наоколо и се опита да насочи вниманието си към нещо друго.
Предната гума на форда беше спукана. Близо до нея се търкаляше някакъв крик. Жената явно се беше опитвала да смени гумата, когато... някой я беше блъснал, отнасяйки я като парцалена кукла на двайсет метра напред. Просто лош късмет. Гумата се беше спукала точно на завоя. Петър погледна плахо към трупа и изпсува.
"Откъде-накъде аз трябва оправям тази бъркотия"- помисли си Петър. Не съм я блъснал аз в крайна сметка. След кратко колебание той се отправи към колата си. Седна вътре и посегна към ключа. Отчаяно искаше да се махне оттук и да забрави целия този ужас. Имаше намерение да отиде до най-близкото населено място и да каже в полицията какво се беше случило. Внезапно една мисъл изскочи в съзнанието му и започна да го тревожи. Представи си разголената й гръд и непокритите й интимни части, голите й бедра и краката й - разкрачени примамливо.
- Мамка му, защо изглеждаш така... - промърмори Петър и излезе от колата.
След това приближи бавно към жената, като се стараеше да не гледа директно към нея. Погледът му се плъзна по сексапилните й бедра. Някаква магическа сила сякаш притегляше очите му. Пристъпи до нея и гузно сведе глава. Чувстваше се крайно неудобно от подсъзнателните си емоции. Левият й крак беше обут в черно чехълче с заострен връх, което висеше на върха на пръстите й. Другият й крак беше бос, розовото й стъпало - застинало в неестествена поза. Петър се огледа и веднага забеляза другия чехъл. Беше отхвърчал на около пет метра, близо до канавката. Отиде и го взе, а после бързо се върна обрано. Наведе се и внимателно обу безжизнения й крак. След това с треперещи пръсти дръпна поличката й надолу. Ефектът беше нулев. Краката й бяха толкова разкрачени, че колкото и да дърпаше, интимните й части бяха все така на показ.
- Мамка му, мамка му, защо точно на мен трябваше да ми се случи това - изсъска той и с решително движение я сграбчи за глезените за да събере краката й.
Чу се протяжен стон, при което Петър подскочи като ужилен. Жената беше отворила очи и го гледаше с безумен поглед.
© Хийл Todos los derechos reservados