Лятот бавно си отиваше и наближаваше есент. Въздухът не беше студен но в него се носеше мирис на капещи листа и жълтеникавата поркивка от тях. Парка беше много самотен .Найстина необичайно за него. През лятото именно я този парк много момичета и момчета споделяха любовта си много щастливи лица бяха неразделна част от него. Нито шум .. нито звук. Единствено звука от падането на листата. Това е есентта пуста и нещастна. Именно каквато е и душата на момичето гледащо пред прозореца на стаята си и искащо да види поне още веднаж неговите очи. Неговите красиви, чисти, истинаски , детски очи.
Това момче е най-добрия й приятел, който за съжаление загуби. Толкова искрено приятелство толкова дни и нощи прекарани в радост и мъка. Те си споделяха всичко.Всички ги знаеха като неразделните ... Гого и Ели.
Сега само при мисълта за него Ели испитваше болка, тъга, може би от части разочарование но и доста силна обич, която едва ли някога щеше да я напусни. А Гого сега сигорно я гледа от някъде и си мисл ...