Лятот бавно си отиваше и наближаваше  есент. Въздухът не беше студен но в него се носеше мирис на капещи листа и жълтеникавата поркивка от тях. Парка беше много самотен .Найстина необичайно  за него. През лятото именно я този парк много момичета и момчета споделяха любовта си много щастливи лица бяха неразделна част от него. Нито шум .. нито звук. Единствено звука от падането на листата. Това е есентта пуста и нещастна. Именно каквато е и душата на момичето гледащо пред прозореца на стаята си и искащо да види  поне още веднаж неговите очи. Неговите красиви, чисти, истинаски , детски очи.

Това момче е най-добрия й приятел, който за съжаление загуби. Толкова искрено приятелство толкова дни и нощи прекарани в радост и мъка. Те си споделяха всичко.Всички ги знаеха като неразделните ... Гого и Ели.

Сега само при мисълта за него Ели испитваше болка, тъга, може би от части разочарование но   и доста силна обич, която едва ли някога щеше да я напусни. А Гого сега сигорно я гледа от някъде и си мисля колко добра беше тя.

Те се запознаха когато бяха още малки и щури лапета. Гого бе нов в класа на Ели. От начало никакво внимание не си обръщаха. Постепенно те се опознаха. Видяха че имат еднакви интересни предпочитания и нещо непрекъснато ги преитегляше един към друг. Така с течение на времето те станаха неразделни... По всяко време заедно, на даскало след това разходки...учеха заедно.. гледаха филми.. всичко правеха заедно. Бяха като брат и сестра. Разделяха се единствено вечерта когато всеки  трябваше да се прибере в къщи. И на другия ден пак събрани. Разбира се и у двамата се криеше само и единствено чувството – приятелство. Толкова истинско и чисто. Невероятно е какво Гого подари на Ели на 16 годищния й рожден ден. Толкова голямо плюшено мече , че заема цялото й легло.

Точно няколко дни след този рожден ден  те бяха поканени на едно купонче. Там никак не беше лошо. Имаше всичко което душа ти пойска.... Разбира се Ели и Гого бяха заедно. По едно време Ели се огледа внимателно и забеляза че ГоГо го няма... Потърси го на всякъде но той таака и не се появи.. Докато накрая не го видя.. Очите и се насълзиха, тя веднага излезе от стята в която най-добрия й приятел нейния ГоГо се друсаше с още няколко момчета. Той дори не я забеляза тъй като беше в фазата транс. Минаха няколко дни, седмици но Гого така и не се обаждаше . Ели де бе притеснила ужасно много тя му звънеше всеки ден,но той така и не й отговаряше. Докато накрая не се засекоха на поредния купон. Гого се бе надрусал здравата. Тя отиде при него погледна го през сълзи и му каза :” Ти ли си най-добрия ми приятел?” Той я погледна с някакав присмехулен поглед и каза:”А бе я ме остави на мира!”. На Ели отвътре кръвта и  кипна тя го зграбчи за ръката и постави условието... “ Аз или шибаните накротици, които те убиват всеки ден?” Той се отскубан обърна и гръб и продължи да се смее на момичето , което в този момен за него беше просто позната. Той нито асимилира думите казани от нея нито можа да си спомни точно коя е тя.

От онзи купон на които бяха заедно животът му се преобърна с 180 градуса. Всека вечер взимаше кокаин и дрогата беше станала смисъла на живота му. Толкова бе обсебен от нея , че въобще ме се сещаше за приятелката с която някога бяха неразделни.

От този ден нататък Ели нито искаще да го види нито да го чуе. Дори изхвърли всички снимки на който бяха заедно ..Толкова добри приятели, толкова близко до сърцето й но вече двамата живееха в различни светове.

 Една вечер Ели се прибираще от работа. Бяха ваканция и тя предпочиташе да искара някФи кинти.Часат бе към 23:00. Група момчета минаха през нея. Очевидно беше че добре се бяха почерпили и че сигорно се прибираха от някое купонче. Те оплаши малко и забърка походката си. Изведнаж едно от момчетат извика:”Ели, почакай.” Тя си полисли че се шегува с нея и не му обърна внимание. Тогава този някой пак извика:”Ели, спри” .... Хм този глас и беше така познат. Тя се обърна и видя Гого. За нейно найстина голямо очудване той нито бе пил нито бе шмъркал както обикновено. Гого се опита да поговори с нея да и обясни че именно зарадни тяхното приятелсно е чист от 2 месеца. Той и каза , че не иска да загуби приятелка като нея и че едва ли живота му би бил смислен без .. дългите им разговоори и срещи че е осъзнал какво е загубил и много съжалява. Ели му обърна гръб без да каже и дума.Тя найстина искаше да се прибере в къщи и да си почине от уморителния ден пак и му беше твърде обидена. На следващия ден телефона цял ден звъня но тя така и не го вдигна. Така дните си минаваха а Гого искаше да я види, искаше да сподели с най-добрата си прияелка нещата случили му се през посдлените няколко месеца но тя така и отказваше са се срещен с него.И може би това беше най-голямата грешка в живота й защото  Гого след седмиcа умря от свръх доза. Но как така нали беше отказал наркотиците ... Еми на рождения ден на един от приятелите му не можа да остой на искучението,а органимат му пчти се бе отказал от тази гадост и така той умря. Приятелите не могли да го събудят и когато го завели в болницата вече било късно.

Ели гледа през прозореца. Падащите листа я караха да мисли за най-добрия й приятел. Тя се обърна прегърна голямото плюшено мече.Разплака се и осети отново тази празното в душата си. Чувстот че го няма вече ..  че никога повече няма га до види просто я съсипваше .. бавно но сигорно.Годините си минаваха а тя така и не можа да се довери на някой. Така и не намери по-добър приятел от Гого. Дори в живота й не се случи по хубаво нещо от него ... така или иначе тя не живяя много след неговата смърт.. само околко 4 години... Точно когато навърши 20 се намоуби. Неразделните пак са заедно и вече никои и нищо не можи да ги раздели.