Соба(тур.) е отделна малка стая. Оттам собственик и собственост. Или особен, обособен.
***
Безделник е човек без висящи дела. Или не?
***
Шофьор всъщност е огняр,а фризьор е замразител. Като фризер.
***
Гимназия е място където правят гимнастика. Стадион е място където се тича един стадий. (Около 400м.) Стадионите без писта да не се броят!
***
Кашкавалът е сирене приготвено от коне.(Cavale). В смисъл ,че изстискват водата като се въртят в различни посоки около един кол.
***
Карта си хартия. Както и Харта или Картина. Все хвърчащи листчета.
***
Отечество е църковна форма. Правилното е Бащиния. Пр. България му е Бащиния!
***
Район ще рече лъч. В този смисъл Люлин е пространството между два лъча тръгващи от площад Конкорд.
***
Кола се подкарва с викове. Дий или нещо такова към животинската тяга. Няма разлика "от карам автомобил или жената се кара".
**"
Ресторант е същото като реставрация и ресто.
***
Кусай е яж! Вкуси значи да опиташ нещо. Оттам е и Изкуство и изкушение.
***
Да застреляш някой значи да го улучиш със стрела, а да го защитиш - да го покриеш с щит.
***
Не казваме лепо, но казваме нелепо. Не казваме красно, но казваме прекрасно. Не казваме сретен, но казваме несретник. Не казваме чин( акт), но казваме почин, начин, що чиниш и чиновник.
***
Да бавиш някого означава да му ограничиш скоростта. Горе-долу същото е да го забавляваш. С една дума фиксираш го посредством залъгване.
***
Казват, че на санскрит Махала означава царски дворец.
***
Уволнение съдържа воля. Може и да бъркам, ама дословно е принуждаване към свобода.
***
Дамаджана знаем от Турски през Френски. Ще рече млада дама ( dame jeone)
***
Текст всъщност е плетка. Оттам текстил.
***
Доба ще рече време: пр. късна доба. От тук удобно е точно навреме а подобно - от същото време.
***
Нямаме конец. Но имаме окончателно. Нямаме чаяние но имаме отчаяние.
***
Не казваме клад ( сбирка , съкровище) но казваме склад и доклад.
© Слав Коруба Todos los derechos reservados
Цялостен по скоро. Образ също. За тези вариации си спомням у Димитър Вълчев: път ( пут) и тъп (туп). Тъпча си по пътя. Тапки. И кът и тук. Тъкмя нещо в къта и го кътам. В началото са звукоподражателни, после идват персонализациите- любовта, смъртта, отмъщението, вятъра и от. вече като богове.
Иначе знам от автори,които предполагат.