Нещастният щастливец
Аз съм много нещастно създание!
Не, няма да плача! Никога повече няма да плача. Животът е красив... Зелената тревичка, слънчицето, лекият ветрец и тези мушици.
Мразя мухите! Гадини! Завират се навсякъде. Ооо... Господи, защо ме наказваш!!! Всичките мъки на тази земя ли трябва да изтърпя? Нима от ранно детство съм орисан на страдание?!
Ще си хапна тази разцъфнала детелинка.
Ето, другите търсят и намират четирилистни детелини, а аз... Дори не мога да опитам вкуса на пролетта, без да съм наказан. Гнусната пчела ме ухапа по езика, без да и правя нещо. Да не би детелините, да са запазени само за пчели. Ще я стъпча.
- Добро утро, Магаре.
- Да, утро е, Таралежо, но ме съмнява дали е добро.
- Защо, имаш всичко край себе си, за да си щастлив.
- Да и всичко, за да съм нещастен. Ти поне имаш бодли да се пазиш от бедите.
- Ами помоли, Бог да ти даде и на теб бодли, но от сега те предупреждавам, че са не удобни и колкото бодеш себе си, толкова и другите.
- Но, можеш да бодеш другите, а това е достатъчно, за да си щастлив.
- Съмнява ме от това да станеш щастлив. Замисли се, ти имаш копита и можеш да ритнеш всеки, за да се предпазиш.
От храстите се подаде една червеникава муцуна.
- Я, колко щастлив ден. Срещам двама от най-добрите си приятели.
- Лисицо, аз нямам приятели! Магаретата нямат приятели, защото всички ги мразят. За таралежите не знам.
- Приятелю, Магаренце, така се казва. Преди на всички виках другари, но се смени горската политика и сега са приятели. Послушах, какво си говорите и съм на мнение и двамата, че сте нещастни, даже таралежа е по-нещастен, не може да си почеше коремчето без да се убоде. Приятелю, Таралеж! Ако искаш мога да те почеша, без нищо, просто тъй от желание да помогна.
- Знаех си, че светът е прекрасен и има създания, които искат да помогнат на ближния си. Почеши ме, Лисо. Никога няма да забравя добрината ти.
Таралежът легна по гръб и показа голото си коремче.
- Сигурна съм, Приятелю мой, че няма да го забравиш.
Магарето стоеше с наведена глава и се взираше в проточилите се лиги от устата на лисицата. После се обърна гърбом и изпразка най-отривистия ритник, който беше правил досега. Лисицата отлетя навътре в храстите.
- Ето сега вече съм щастлив!!!
Каза магаренцето и започна да пасе всички детелинки, около себе си и всичките бяха четирилистни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гедеон Todos los derechos reservados
