ужаси
Вечерта преди странната поява бе просто една обикновена вечер: Още в осем, когато слънцето изчезна под хоризонта, село Милаево притихна и се сля с мълчанието на околната планинска одисея; Бай Зоран вече бе прибрал овцете и козите от следобедна паша и заедно с Тинка - жена му - гледаха телевизия до късно; Баба Станка от сутринта правеше зимнина на огнището в двора, но към седем и половина изгаси огъня, пренесе казана в мазето и си влезе вкъщи; Илия Виденов почти цял ден коси люцерна на нивата, като в шест час вече бе занесъл всичко в една от кошарите си; Баба Гица направи торта, понеже след два дена щяха да идват децата и внуците. А кметът - инженер Станчо Колуков - днес отново беше на работа в кметството и вечерта си отиде у дома, за да се усамоти с жена си Анастасия и двете си невръстни деца - Сашко и Катя.
Беше седми август.
Нощта се спусна като черна пелерина - тиха и безлунна, но не предвещаваща нищо смущаващо - просто една от многобройните черни нощи, превземащи това забраве ...