Неуместни  въпроси

Камелия Мирчева

Мъжът беше на 43 години. Умен, добре  изглеждащ, материално обезпечен.
         Накара я да си тръгне. 
        Сама, разплакана и бременна, тя събра малкото си вещи и след седем-годишно общо съжителство напусна жилището му.
         Това стана през един задушен съботен следобед през август.
        Тогава той все още не я мразеше толкова яростно. Само беше разгневен и ядосан, че не е спазила уговорката.
     Сега не само, че жестоко я мразеше, но бе категоричен, че тя е виновна за всичките проблеми в живота му.
        Той не искаше деца. Децата са отговорност, товар  и купища ядове, които  не искаше да си създава.
       Той не искаше деца, а тя го измами като забременя. На всичкото отгоре си беше позволила да му говори за радостта от това да имаш дете...
         Каза й да си тръгне. Беше категоричен и груб. Даде й един ден да реши дали да избере него или бебето.
          Тя направи своя избор  и в оня следобед на август си тръгна.
        Дали той я обичаше?!... Не знаеше... Тя беше млада, красива, тиха и безшумна. Готвеше добре, поддържаше къщата, работеше и поемаше част от сметките. Тя беше удобна до оня миг, в който реши да задържи детето.
       Омразата му ставаше по-силна в миговете, когато трябваше сам да си пусне пералнята или да изглади ризите си.
        Мразеше я, че бе разбила тихото, удобно и подредено негово съществуване.
       Мразеше я, затова че беше поискала нещо, което той не желае. Беше сигурен, че тя няма  право. Тя му принадлежеше. Беше част от мебелировката на дома му и като такава трябваше да му служи, а не да има желания.
        Мразеше я...
      Всяка нощ омразата хапеше сърцето му. Душата му се превръщаше в бучка лед.
   После започна да става мнителен към всички жени и продължи да живее монотонния си живот.
     Дори не я потърси, за да разбере дали все пак е родила детето. Нейният проблем не беше негов. И тя не го потърси. Мразеше я. В началото тихо и безшумно, а после публично. С  времето променяше фактите и събитията.  Забрави как изглежда тя, трудно си спомняше дори името й и въпреки всичко продължи да я мрази.
     Смисълът на живота му бе в това да си измисля факти и събития, с който да подхранва  черните си мисли.
     Постепенно ослепя от омраза и дори не разбра кога и как превърна сърцето си в камък.