Зелма Илона влезе в асансьора, обшит от всички страни с огледала . Вдъхновена от положителния си  хороскоп  за деня, тя беше забравила днес, за страховете си. Облегна гръб в едно от стъклените отражения и вдигна поглед към брояча, който отчиташе, всеки следващ етаж на сградата. Загледана в числата тя сякаш виждаше, стар куфар с метални  кодове, които едва помръдваха под нечии мъжки пръсти. Зелма Илона се опитваше да  разкъса  ограниченията и да се отдаде на вендета, към своя  доскорошен  спътник , който и беше изменил. Тя усещаше дъха на мрачните си мисли, които изгаряха устата ѝ. Уста от която по-скоро бълваше пламък от колкото й една добра дума да се изтърколи.  Това телефонно затишие между нас -двамата ще завърши и тогава...всичко щеше да бъде ,въпрос на гледна точка. Или една глава в преносния смисъл ще се изтърколи на земята. Зелма Илона вярваше,че това няма да бъде нейната, окичена с дълга руса коса, макар и  на места, побеляла от времето. А другата, на господин изменник осмелил се с цялата си наглост да я изрита от живота си. Нея!? Пришълеца на лукса!

Дошла от" друг свят" за да покаже на господин Никой, лабиринтите на съвременния град, и неговите, пълноводни златни реки.

Асансьора  спря. Зелма Илона разклати глава, преметна чанта през рамо и излезе в коридора. Извади ключа от наетия апартамент и се загледа в него. Едни ключ, само един ключ, за нейните близо петдесет години живот в това жабешко  блато. Един шибан, чужд ключ ! Ето гневът, отново се събуди в нея, очите и  станаха чудовищно зелени,и черната мъгла превзе съзнанието и.

Следва продължение....