Зелма Илона влезе в асансьора, обшит от всички страни с огледала . Вдъхновена от положителния си хороскоп за деня, тя беше забравила днес, за страховете си. Облегна гръб в едно от стъклените отражения и вдигна поглед към брояча, който отчиташе, всеки следващ етаж на сградата. Загледана в числата тя сякаш виждаше, стар куфар с метални кодове, които едва помръдваха под нечии мъжки пръсти. Зелма Илона се опитваше да разкъса ограниченията и да се отдаде на вендета, към своя доскорошен спътник , който и беше изменил. Тя усещаше дъха на мрачните си мисли, които изгаряха устата ѝ. Уста от която по-скоро бълваше пламък от колкото й една добра дума да се изтърколи. Това телефонно затишие между нас -двамата ще завърши и тогава...всичко щеше да бъде ,въпрос на гледна точка. Или една глава в преносния смисъл ще се изтърколи на земята. Зелма Илона вярваше,че това няма да бъде нейната, окичена с дълга руса коса, макар и на места, побеляла от времето. А другата, на господин изменник осмелил се с цяла ...