Устата на Майк остана отворена от изненада, но едва успя да не хлъцне. Погледът му помътня, започна да се ядосва. Стана зъл.
Цял ден имаше разправии с ченгетата, а сега това му дойде като гръм от ясно небе. Ядът му ескалира. Беше закипял като тенджера под налягане.
Той се приближи бавно към нея, пресегна се и я улови за врата.
-Къде си ровила? Кой ти дава право да ми ровиш в кутията, нещастнице такава? Аз ще те оправя сега…
Разтърси я грубо. Пръстите му се сплетоха около врата й и стискаха силно. Тя се задави и подбели очи. Майк я пусна и Розалин си пое жадно въздух като кашляше и хриптеше.
- Няма да ти давам обяснения и само едно ще ти кажа - спри да се ровиш в нещата ми, за да не си го отнесеш. Разбра ли Розалин? И нито дума никому…Ясен ли съм, Розалин? Ясно ли ти е??
Тя го гледаше ококорена и невярваща,че това е нейният съпруг. Закима с глава. Смаяна беше, че й посегна. Очите му бяха стъклени, имаше в тях някаква лудост, от които тръпки я побиваха.
Господи, той е луд…луд е…това той ...