Отворих очи. Пред тях се намираше олющен таван на не голяма стая. В следващия момент пред погледа ми се появи красиво женско лице, което ми се усмихваше сладко.
- Много време беше заспала. Или може би беше в безсъзнание? Както и да е. Сега се събуди и вече можеш да вземеш решение.
- Коя си ти? - попитах аз.
- Аз съм Истината!
- Но къде съм всъщност? Какво е това място?
- Това е вътрешността на душата ти!
"Така ли изглежда душата ми?", се замислих аз. "Празна и безлична?"
- А как мога да съм сигурна, че ти си Истината?
- Не можеш, мила, просто трябва да ми вярваш.
Непосредствено след тези думи чух мъжки шепот: "Недей! Недей! Недей!.." Насочих погледа си по посока на гласа и видях възрастен мъж, коленичил срещу мен, гледайки ме жално, нашепвайки непрестанно "Недей!"
- Ела с мен! - каза красавицата, усмихвайки се прелъстително - Аз ще ти покажа цялата красота, която съществува извън тази дупка.
Протегна ръка и ми помогна да се изправя. Застанах неподвижно, колебаейки се в способностите на ...