НЕЗАБРАВИМАТА ЛЕЙЛА – ЧАСТ ТРЕТА ( НОВО НАЧАЛО )

На сутринта Джош се събуди свеж и готов за закуска. Беше в добро настроение от мига, в който Лейла прие да се срещне с него. Нямаше търпение за предстоящата вечер. Сънят трудно дойде при него през нощта от вълнение. Два часа бе мислил за миналото си с тази жена и как лесно беше допуснал раздялата да застане между тях. Но тази вечер, щеше да се реваншира за всичко, което бе направил в миналото си. Щеше да накара Лейла да забрави, че някога я беше нагрубил и наранил.

Той изми зъбите си и лицето си набързо и слезе по стълбите, отправяйки се към трапезарията, от която се носеше приятното ухание на палачинки. Чуваше и тихият сутрешен разговор на родителите му.

    – Добро утро, сине. – Баща му го поздрави и му наля чаша с пресен портокалов сок.

Свежият натурален сок винаги е бил важна част от сутрешната трапеза на семейството му. Майка му не беше пропуснала и един ден през всичките тези години да добави на масата една кана със сок, който тя лично приготвяше от портокали. Но в последните години Джош се научи в Ню Йорк всяка сутрин да не пропуска кафето си.

    – Добро утро и на вас. – Той им се усмихна и се настани на мястото си.

   – Миличък, колата на Лейла е пред къщата. Да не би нещо да й се е случило снощи? – Дебора се обади любопитно.

Тя знаеше, че едва ли нещо се беше случило на Лейла, защото всички щяха да го разберат, но майчинският й инстинкт в нея й казваше, че синът й продължаваше да обича тази жена. На Дебора не й бе отбягнало да забележи, че все още съществуваше онази интимна искрица между тях, когато ги наблюдаваше да танцуват вчера на дансинга.

    – Всичко е наред. Просто предложих на нея и Лукас да ги закарам. По-разумно е, да не се качваш зад волана, когато си употребявал алкохол. – Отговори й той и намаза една палачинка с течен шоколад, а с поглед затърси каната с топлото кафе.

Робърт забеляза и му я подаде, след това го наблюдаваше, докато си наливаше в чашата от кафявата течност. Реши да я остави на сина си и се обърна към него за отговор на казаното от Джош:

   – Много любезно от твоя страна! – Той отново върна вниманието си към спортната страница на вестника.

  – Признавам си, не бях виждала Лейла от дълго време, ала продължава да е все същото очарователно момиче. – Дебора погледна към сина си предпазливо.

 – Съгласен съм с теб, майко. – Джош се опита да й отговори вяло и без да я поглежда в очите.

Майка му знаеше как да разчита в тях всичко, което той не искаше да казва на глас. Беше си научил урока още от малък. Дебора винаги знаеше, когато синът й бе направил нещо, но се опитваше да го прикрие.

   – Сестра ти се обади. Каза, че са пристигнали в Хавай. Времето е хубаво и първата им спирка ще е плажа. – Дебора отпи глътка от здравословния си портокалов сок.

   – Ще ми се да кажа, че не им завиждам, но ще излъжа! – Лека усмивка се появи на лицето на Джош.

   – Ти също ще получиш меден месец. Но нали знаеш, че първо трябва да минеш под венчилото?! – Майка му закачливо го изгледа.

  – А ти знаеш, че съм забранил да се говори за личния ми живот! – Джош я погледна нацупено.

И все пак, вътре в себе си, се чувстваше готов за тази стъпка, след изминалата вечер с Лейла. Тя винаги беше неговата избраница, с която да застане пред олтара. И сега имаше възможност да сбъдне тази негова стара мечта.

 – Жено, не разбрали, че синът ни е привърженик на секса без обвързване?! – Робърт се обади, за да спаси Джош от неудобния разговор на майка му.

  – Точно, защото го знам, за това го казах. Не можеш да продължаваш по този начин, Джош! – Дебора беше готова за лекцията си.

  – Наистина знаеш, как да ми развалиш закуската! – Пъстрите му очи я погледнаха обвиняващо. – Излизам! С Чарли сме се разбрали да се разходим из градчето.

 – Винаги, когато става напечено, бягаш! Миличък, с бягство няма да оправиш нищо! – Майка му се провикна след него, преди той да успее да затвори вратата след себе си.

Тя беше права! Джош бягаше от болката толкова дълго време, че понякога бягаше от всичко, което не желаеше да приеме, че се случва. Но вчера му бе писано да се срещне с най-голямата си болка в живота, и да се прибори с нея. Сега беше сигурен, че наградата му, щеше да бъде прекрасна. Лейла отново щеше да бъде в обятията му! Сладката червенокоса Лейла, отново ще се върнеше при него. Беше щастлив, че игнорира първата си мисъл, когато я видя пред вратата. А тя бе, да я посрещне хладно и през цялото останало време на сватбата да отбягва погледа му да я поглежда. Сега знаеше, коя беше причината за държанието си, той все още я обичаше до полуда. И снощната им целувка му даде урок, че сърцето му никога нямаше да се откаже от тази жена.

Чарли го очакваше в любимия им бар в Ривърхил. Двамата си поръчаха по една бира и купа с ядки. На Джош много пъти му липсваше компанията на Чарли в големия Ню Йорк. Той беше най-близкият му приятел, който го познаваше най-добре. Никой от сегашните му приятели в големия град, не знаеше тайните му така, както този мъж. Чарли беше този, който бе споделил всички хубави и лоши моменти в живота му.

    – Значи, успя да разкараш Лукас от играта?! – Каза Чарли и сдъвка една ядка.

  – За сега! Тази вечер трябва да си върна Лейла, ако искам да не я виждам в ръцете на друг мъж. Особено на Лукас! Не трябва да допускам, тя да се върне в Далас със свободно сърце! – Джош отпи глътка от бирата си.

  – Само не мога да разбера, защо се опита да ме излъжеш, че не изпитваш нищо към нея?! Джош, аз съм ти приятел и гордо мога да заявя, че те познавам достатъчно добре. Все пак, аз бях този, който триеше сълзите ти и сополите ти, когато се разделихте! – Чарли успя да разсмее себе си и Джош с последното си изречение.

  – Братле, не се опитвах да излъжа само теб, а и мен самият! Дълго време си повтарях, като на изтъркана грамофонна плоча, че тя не значи нищо за мен, но явно мозъкът ми не може да заповядва на сърцето ми. – Пъстрите му очи се срещнаха с тези на приятеля му.

   – Разбирам, че сте си говорили с Лейла доста добре.

   – Истината е, че аз съм един проклет глупак! Четири години мислех, че това, което видях онази нощ е истина. – Тъгата отново се настани в душата на Джош.

  – Приятелките й ми казаха няколко пъти, че Рей се е възползвал от нея. Но от друга страна, аз като твой приятел, не исках да повярвам. Мислех, че я защитават! Ако не бях отхвърлил истината тогава, Рей Сингър щеше да си има големи проблеми. – Чарли стисна силно в дланта си една салфетка. – Заслужавате да си дадете втори шанс! А аз дължа едно голямо извинение на Лейла.

  – Тази вечер, незабравимата Лейла, ще забрави, че някога между нас е имало раздяла! – Джош вдигна наздравица с Чарли, а куражът му преливаше от сърцето му.

Лейла Тъкър се намираше в местен ресторант заедно с приятелката си Изабела Кросроуд. Най-добрата й приятелка, която остана в градчето и се омъжи за гимназиалната си любов. Сега беше домакиня с едно дете – момиченце, и второ на път.

 – Не мога д а повярвам, че си простила на проклетия Кембъл! – Каза Изи, като нервно се опитваше да успокои три годишната си дъщеричка.

  – Простих му и приех поканата му за вечеря. – Лейла спокойно отвърна и подаде биберона на русокосото момиченце, което го сложи в устата си и сложи край на плача си.

  – Не мога да повярвам! Не си й майка, а за секунди се справи с нея. – Иза въздъхна и отпи глътка минерална вода.

 – Изглеждаш ми напрегната. Надявам се, че причината е само в бременността ти?! – Лейла я погледна с безпокойство.

  – О, Лейла, нищо не знаеш!

 – Иза, ако нещо те притеснява, знаеш, че можеш да ми кажеш. – Червенокосата жена постави сините си очи върху приятелката си.

  – Тревор... Изневерява ми! – Иза едвам сдържаше сълзите си.

Толкова дълго време искаше да сподели на някой. Стотици пъти набираше номера на приятелката си, но винаги прекъсваше, преди да успее да звънне от другата страна. Не искаше да натоварва Лейла с личните си проблеми.

  – Защо мислиш така? – Лейла нямаше лошо мнение за Тревор.

Той винаги се държеше грижовно със съпругата си и детето си.

  – Сигурна съм! Ако не бях, нямаше да ти го кажа. – Иза нервно започна да нарязва обяда си.

 – Коя е? – Лейла попита, като се опитваше да приеме съпруга на приятелката си в новия му лош образ.

  – Маргарет... Маргарет Съливан!

 – Маргарет Съливан?! Секретарката му? Сигурна ли си в това? Ако Тревор работи до късно, това не трябва да означава обезателно, че спи с Маргарет. – И все пак, Лейла някак си, все още не можеше да види в лицето на Тревор прелюбодеец.

 - Ти май не ме чу, когато ти казах, че съм АБСОЛЮТНО сигурна?! Намерих в джоба на костюма му бельото й. И съм сигурна, че не е мое! – Иза беше пред прага на истерията, и сълзите, които се опитваше да не допуска, да се отделят от очите й, тръгнаха по лицето й.

  – От колко време знаеш за това? – Лейла хвана ръката на приятелката си.

 – Около два месеца. – Иза й отговори като потърси помощта на салфетка, за да подсуши лицето си.

 – Защо не поговориш с него за случващото се? – Лейла погледна приятелката си, а очите й бяха пълни със съпричастност.

  – Не искам да бъда бременна и в процес на развод с бащата на децата ми. А и знаеш това малко градче, ще бъда главната тема на всеки в устата. – Иза преглътна една глътка вода.

  – Според мен е по-добре да те говорят сега, отколкото да мине дълго време и да казват, че си допуснала да ти слага рога с години. Винаги можеш да дойдеш при мен в Далас и да сложиш това градче зад гърба си, както направих и аз. – Лейла се опита да й даде възможно най-правилният съвет.

  – И нека пак да си припомним каква беше причината, за да се махнеш от тук. Да, проклетия Кембъл, с който имаш среща тази вечер! – Изабела отново се върна върху първоначалната и тема.

  – Приех единствено, защото той нямаше да ми даде да се прибера, а и се разкая, че не ми повярва, когато исках да му кажа истината за Рей Сингър.

  – Трябваше да го направи още тогава! Прекалено лесно си му простила. Трябваше да не го правиш толкова бързо! – Изи я погледна строго.

Лейла се почувства ужасно лошо от очите на приятелката си. Но тя вече бе простила на Джош. И приятелката й имаше право да й се ядосва и смъмри.

  – Просто е една вечеря. Това не означава, че ще се върна при Джош Кембъл! Нека да сменим темата. – Лейла направи опит да се измъкне от неудобната ситуация.

Но дали не бе изрекла лъжа на приятелката си, като й каза, че няма да се върне при този мъж? Джош и без това от изминалата нощ не й излизаше от ума. Вътрешно, не искаше да си го признае, но тя повторно се влюбваше в него. Любовта й към този мъж се завръщаше, като феникс от пепелта.

След обяда си с Иза, Лейла я помоли да я закара до къщата на Джош, за да успее да прибере колата си. Очите й внимателно се огледаха за мъжа, който я смущаваше с присъствието си. Все още не беше събрала достатъчно кураж, за да го види преди вечерята.

Тя бавно се отправи към паркираната й кола, като през това време търсеше ключовете в дамската си чанта. Вече намерени, тя дръпна погледа си от тях, но когато го спря върху колата си, видя Джош от едната й страна. По дяволите, точно това не искаше да се случва!

   – Здравей! Както обещах, дойдох да си взема колата. – Тихо изрече тя и нервно вкара ключът в ключалката на вратата.

  – Срещата ни все още важи, нали? – Той я погледна с лека и мила усмивка на лицето му.

  – Разбира се! Няма да се отметна от думите си. – Тя му отговори с голямо желание да се качи в колата си колкото се можеше по-бързо и да си тръгне.

Тръгне? Кого заблуждаваше?! Искаше да избяга! Искаше още сега да запали двигателя на колата си и да се махне от Ривърхил. Плашеше се от предстоящата им среща. Най-вече се страхуваше от собствените си действия под влиянието на чувствата, които се бяха пробудили в нея. Ако Джош Кембъл отново я целунеше, тя нямаше да се отдръпне, напротив щеше да се отдаде напълно на ласките му и устните му. Той все още бе слабостта на сърцето й.

   – Чудесно. Тогава ще се видим довечера. – Отвърна й Джош и й намигна с око.

Лейла го проследи с очи, докато той се отправяше към къщата и се скри зад вратата й. Тази вечер трябваше да бъде силна и да не се отдава на чаровете на този мъж. Успееше ли да го направи държеше ситуацията в своите ръце и победата в битката й срещу желанията на душата й. Тя се отскубна от мислите си и се настани в колата си. Запали двигателя и тръгна към бащината си къща.

Един час преди очакваната среща, Джош внимателно подбираше дрехите си за срещата му с Лейла, след като беше минал през банята. Бялата му хавлия покриваше областта между таза му и бедрата му. Капки вода все още имаше по торса му, а косата му все още беше влажна. Лятната жега нямаше да позволи на тялото му да остане прекалено дълго време мокро още преди да успее да избере дрехите си. Мислите му отново се върнаха към жената, която с нетърпение очакваше да види. Спомена за целувката им накара слабините му да усетят приятното чувство на възбуда. Беше намислил страхотна вечер за двамата. С цялата подготовка нямаше начин Лейла да успее да се прибори с чувствата си към него. И той знаеше много добре, че тя ги има. Незабравимата Лейла щеше да бъде негова отново. Той захвърли хавлията си на леглото и заоблича дрехите си. Още половин час до срещата им, погледна Джош към часовника на стената. Един прекалено дълъг половин час за него.

Лейла все още избираше дрехите си. Дори и тя не знаеше защо отделяше толкова време за тях. Но вътрешният й глас й прошепна, че искаше да изглежда добре за очите на Джош Кембъл. Полудяваше ли? Защо отново се чувстваше така към него. Защо отново започваше да й отнема прекалено много време, за да се подготви за излизане. Тя стоеше пред гардероба си, а сините й очи внимателно обхождаха всяка нейна дреха. Накрая се спря върху къси дънкови гащи и един от нейните любими летни потници, а решението й за обувки бяха едни нейни сандали сабо. Тя се облече на бързо и застана пред огледалото. Харесваше й какво вижда в отражението му. Не беше изглеждала толкова добре от дълго време. Вниманието й се спря върху косата й. Реши да вържи червената си огнена коса на конска опашка. Пред тоалетката си застана пред гримовете си и внимателно подбра цветът на сенките си, постави и спирала, а накрая намаза устните си с гланц. Хвърли последен поглед в огледалото и доволна излезе от стаята. Оставаха десет минути Джош да се появи.

Джош беше точно на време пред къщата на Лейла. Всъщност беше стигнал до ъгъла на улицата още преди пет минути. Просто търпението му започваше да се изчерпва. Но когато видя на часовника си, че е точно осем часа, запали двигателя на колата си и със сърце биещо като лудо тръгна с бавна скорост към къщата й. Тази нощ беше последният му шанс да си тръгне от Ривърхил заедно с Лейла.

Тя чу клаксона на колата му и погледна през прозореца. Джош беше там пред къщата й. Сърцето й заби лудо и едвам можеше да си поеме дъх. Дясната й ръка, която държеше пердето затрепери. Проклятие, трябваше да се овладее! Тя преглътна и се опита отново да задиша. Затвори очи и вдиша дълбоко, а после леко изпусна въздуха през устата си. Сега беше готова да прекрачи прага на къщата и да се качи в колата на този мъж.

Джош обърна погледа си към нея, когато я видя да излиза. Пъстрите му очи я обходиха отгоре до долу. Облеклото й го накара да не откъсва вниманието си от нея за много дълъг момент. Лятното й розово потниче стигаше над пъпа й и Джош се спря върху голия участък, след това плъзна погледа си по краката й и се загледа в сексапилната й походка. Господи, желаеше тази жена с цялата си душа!

Той слезе от колата и като един джентълмен й отвори вратата. Изчака я да се настани на седалката и я затвори обратно. Върна се обратно на шофьорското място и преди да запали двигателя проговори:

    – Прелестна си! – Той отново пусна в действие жадният си поглед.

   – Благодаря ти! А къде ще ходим? – Опитвайки се да не се изчервява от комплимента му, Лейла се опита да отклони темата от външния й вид.

  – Мисля, че облеклото ти е подобаващо за мястото, на което ще те заведа. – Той леко й се усмихна, готов да й покаже изненада си.

Джош подкара колата към мястото, където преди години двамата си размениха първата им целувка. Това беше една поляна малко извън градчето близо до реката Хил. Градчето носеше името си на нея. Лейла гледаше през прозореца на колата с голямо любопитство и тя знаеше много добре къде отиваха. Цял ден се надяваше на спокойна вечеря в някой от местните ресторанти, но Джош искаше да я заведе на поляна обсипана с полски цветя и дървета до брега на реката. Тази поляна, на която си бяха станали интимни за пръв път и Лейла подари сърцето си на този мъж точно там.

Джош я наблюдаваше внимателно с очите си. По лицето й разбираше, че тя вече се досещаше къде ще я заведе. Но тя си нямаше и на идея, че там я чакаше една прекрасна изненада. Той искаше отново да си я върне там от, където започна всичко.

Беше прекрасна вечер с пълнолуние и светлината на земния небесен спътник осветяваше магически повърхността на реката и поляната. Джош спря колата близо до едно голямо дъбово дърво и помогна на Лейла да слезе. Тя се огледа внимателно в познатото до болка място. Не се беше променило за толкова време. Все още помнеше, как тя и Джош стояха на брега на реката, когато той й призна за чувствата си към нея и й дари първата им целувка. Това място я връщаше към спомените, като машина на времето, опитваше се да не мисли за тях, но те просто се превъртаха в съзнанието й като филм.

Без да казва нищо, Джош я хвана за ръката и я поведе към мястото на изненадата му. Лейла не направи опит да отдръпне ръката си от неговата. Точно обратното. Сърцето й затуптя в див ритъм, а душата й се хранеше от допира му. Двамата крачиха по тревата с бавни стъпки осветени от лунната светлина. Няколко мига по-късно, в далечината се появиха четири факли забити в пръста, а на земята беше постлано одеяло. Всичко изглеждаше като романтичен нощен пикник. Лейла беше спряла за миг да диша от прелестната гледка, която се появи пред погледа на сините й очи. А Джош просто я наблюдаваше внимателно, като по емоцията на лицето й разбираше, че изненадата й харесва.

   – Предпочетох това, отколкото да те заведа в някой от ресторантите. Вечерта е прекрасна и няма нищо по-хубаво от пикник на чист въздух. – Джош прекъсна мигът й на изумление.

Тя се обърна към него, без да казва нищо. Пусна ръката си от неговата и тръгна към вълшебното място. На одеялото беше поставена кошница, а до нея шампанско поставено в лед. Той тръгна след нея и й помогна да събуе сандалите й. Допира на пръстите на ръцете му върху ходилата й я накараха да потръпне. Никой досега не бе правил нещо толкова красиво за нея. Сърцето й беше изпълнено с радост. Тя се настани удобно на одеялото, а Джош извади от кошницата за пикник две кристални чаши. Отвори бутилката с шампанско и наля от напитката в чашите. Подаде едната на Лейла, като не сваляше пъстрите си очи от нейните. Продължаваше да я наблюдава, докато тя отпива глътка от шампанското си, а след това жадно проследи езикът й да подсуши устните й. Не беше забравил този неин навик, дори сега продължаваше да му действа влудяващо и да накара кръвта му да се събере в слабините му. Искаше я, искаше я още сега! Сега не можеше да разбере едно нещо, как толкова дълго време бе живял без нея?! Едвам сега разбираше, че през всичкото това време, сякаш не бе живял истински. Без нея до него, Джош беше изгубен.

    – Да приемам ли жеста ти за извинение? – Лейла прекъсна дълбоките му мисли.

  – Приеми го за нещо повече от извинение. Никога няма да си ми достатъчни, нито думи, нито действия, за да мога да се извиня напълно, за глупавото ми държание към теб. Никога няма да си простя, че четири години съм бил далеко от теб, заради инати ми и глупостта ми да не чуя истината. – Джош хвана ръката й нежно, а сърцето му и душата му преливаха от емоции, най-вече емоции на обвинение.

    – Джош, простих ти, няма нужда да се измъчваш! – Лейла го погледна мило със сините си очи.

   – Лейла, аз не искам само прошката ти, искам всичко да се върне там откъдето започна. Не съм спирал да те обичам през това време, дори и разделен от теб. За мен ти винаги ще си незабравимата Лейла! – Той с бавни движения се приближи до нея, искаше да усети устните й отново.

Лейла не знаеше как да реагира на откровенията му. Най-вече не знаеше какво да направи с желанието му да бъде отново интимен с нея. Днес искаше да избяга, но сега хипнотичните му пъстри очи я караха да остане и да приеме целувките на устните му. Семплата светлина от факлите около одеялото осветяваше романтично лицето му. И в силата на магическия момент Лейла не искаше да бяга, а да остане и да бъде с Джош. Искаше прегръдките му, устните му и ласките на ръцете му.

Устните му едвам се докоснаха в нейните и цялото й тяло затрепери с нетърпение, и в очакване на целувката на този мъж. Никой друг не можеше да целува като него. Никой друг нямаше да замени Джош Кембъл в сърцето й и душата й. Тялото й не искаше да усеща ласките на никой друг мъж, ако не бяха неговите. Той я наричаше незабравимата Лейла, а той за нея беше незаменимият Джош.

Джош постави дланта си върху лицето й и притисна силно устните си в нейните, с такава жажда, че едвам му достигаше въздух да диша. Възбудата нарасна в него още повече, когато тя разтвори устните си и позволи на езика му да затърси нейният за палава игра. Другата му свободна ръка загали с пръсти бедрото й, под допира им Джош усети как кожата й настръхна. Тялото й все още реагираше към него по същия начин, както и преди. И макар и да не го беше изрекла, той беше сигурен, че Лейла продължаваше да го обича. Усещаше го в начина по който го целуваше, усещаше го, защото тя жадно търсеше ласките на устните му и езикът му. Ръцете й се увиха около врата му и тя силно притисна тялото си в неговото. Това, което бяха започнали нищо нямаше да може да го спре. А тя всяка вечер в леглото си бе мечтала за него и любовта му, и сега, когато Джош беше успял да драсни кибритената клечка в сърцето й, за нищо на света, тя нямаше да спре на предстоящото да се случи. Тялото й гореше за този мъж. Всичко в нея трепереше от желание да се слее в едно с Джош.

Той нежно я постави легнала върху одеялото и тежестта на тялото му падна върху нея. Сините й очи се вгледаха в неговите, а устните й отново затърсиха неговите. Но Джош се бе наситил на тях до този момент и не й позволи да достигне до тях. Той обърна вниманието си към плоския й корем и започна да остава горещи следи с езика си по него. Стон на удоволствие се изтръгна от гърлото на Лейла. Ръцете му бавно и нежно повдигнаха потникът й, а пръстите му избутаха презрамките му от раменете й. Ласките на ръцете му се спуснаха по бедрата й, докато той продължаваше да целува нежно по топлата плът на корема й, а устните му бавно тръгнаха към гърдите й, които бяха в очакване да ги усетят.

Хиляди мисли се въртяха в главата на Лейла, като в центрофуга на пералня. Не спираше да си задава въпроса – Какво прави? И дали беше подготвена за последиците от този интимен момент с Джош?! Тя бе напълно наясно в какво се забърква. Джош Кембъл го каза – едно ново начало! Да продължат от там, откъдето бяха спрели. В този момент, когато той я докосваше по всевъзможно най-нежният начин, отговорът й за новото начало бе едно голямо „ДА“. Колкото и да водеше битка между разума и сърцето си, чувствата от сърцето й надделяваха над размишленията й. Тялото й автоматично отговаряше на ласките му, над него имаха контрол чувствата й към този мъж. Когато Джош бе успял да освободи гърдите й от сутиена й и заигра върху чувствителните й зърна с език, пръстите й нежно се вплетоха в черната му гъста коса, а леки въздишки се изтръгваха от дробовете й. Едвам й достигаше въздух от екстаза породен от леките захапвания, които й причиняваше Джош върху набъбналите й зърна. В този момент на силна страст и възбуда, Лейла загуби окончателно контрол върху мислите си. Съзнанието й беше напълно изключено, а сърцето й биеше лудо в очакване да усети мъжеството на Джош в топлата й женска плът. Обзета от нетърпение ръцете й автоматично затърсиха катарамата на колана му и пръстите й бързо започнаха да го откопчават.

Джош Кембъл се надигна от тялото й и застанал на колене съблече тениската си и я захвърли на тревата. Ръцете му избутаха нейните и той откопча ципа на дънките си, след това ги изхлузи набързо и също се отърва от тях. Ръцете му се спуснаха към късите гащи на Лейла, пръстите му откопчаха копчето и ципа им, издърпа ги от краката й и отново се настани върху нея. Впи устните си в нейните, като в същия момент с дясната си ръка, той се опитваше да смъкне и бельото й. Ако тя нямаше търпение за него, то неговото търпение да я усети се беше изпарило отдавна. Беше жадувал за този миг толкова дълго време и сега го деляха няколко секунди от шанса да се реализира.

Лейла затай дъх, когато усети твърдостта на члена му да се докосва до влажната й женственост. Затвори очи и се наслади на проникването му в нея. Ръцете й се обвиха около врата му, докато Джош с бавни движения се наслаждаваше на магията от тялото й. В този момент бе най-щастливият мъж на света. Отново държеше в обятията си жената на живота му! Нещо, което мислеше, че никога повече нямаше да се случи. Сега напълно не съжаляваше, че тя се беше появила на сватбата на сестра му. В урагана на сливането на телата им в едно, те двамата си бяха дали онзи втори шанс за щастие и любов. И когато екстаза ги завъртя като във водовъртеж, докато стигнеха дъното на удоволствието, Джош и Лейла задъхани отпуснаха телата си върху застланата земя с одеяло. Имаха един дълъг момент на мълчание, докато Джош не го наруши:

 - Ела с мен в Ню Йорк?!

Лейла се загледа в осветеното му от факлите лице. Виждаше в пъстрите му очи сериозността на казаното от него. Той наистина имаше желание да я вземе със себе си. Лейла се замисли за Далас и кариерата й като психолог там, но прецени, че може да бъде психолог навсякъде, но не можеше да бъде с Джош в Далас. Душата й вътрешно крещеше съгласието на предложението му към нея. Лейла се заслуша в нея. И знаеше, че ако тръгнеше с Джош това означаваше край на самотата й и тъгата й. А тя не искаше да прекарва остатъка от живота си в компанията им. Още един кратък миг й отне да прехвърли отново мислите си, за да му даде отговора на въпроса му.

   – Мислех, че това между нас бе свършило завинаги! И това, което се случи между нас преди малко ми доказа, че аз не съм спирала да те обичам Джош.

    – Нима да приемам отговора ти за – да?! Защото и аз не съм спирал да те обичам. Съдбата ни дава втори шанс, не искам да го пропилявам, не искам да продължавам живота си с жени, който хранят единствено нуждите на тялото ми! Искам само теб, Лейла! – Джош подсили думите си към нея с една страстна и дълга целувка.

Сините очи на червенокосата жена се отправиха към луната. Даваше всичко, за да можеше да продължи да вижда небесното тяло всяка вечер в компанията на този мъж. Никой мъж, никога нямаше да замени Джош Кембъл!

    – Заведи ме, където поискаш! Стига ми да съм с теб, без значение къде!

Широка щастлива усмивка се появи на лицето му. Той я прегърна силно в обятията си и я зацелува с ново желание горящо в него, да я направи своя отново! Незабравимата Лейла отново бе негова!

                                                       КРАЙ