НЕЗАБРАВИМАТА ЛЕЙЛА – ЧАСТ ВТОРА ( ИСТИНАТА)

Младоженците бяха изпратени на медения им месец. Сватбеният букет на Лиса беше попаднал в ръцете на тяхна братовчедка. Всички гости си бяха тръгнали доволни от тържеството.

Дебора и Робърт се върнаха обратно в къщата, като получиха помощ от сина им, Чарли, Лукас и Лейла за докарването на всички подаръци. Двамата ги подреждаха в стаята на дъщеря им. След седмица щяха да ги преместят в новото любовно гнездо на младото семейство.

Джош беше в дневната, заедно с Чарли и Лейла, която се готвеше да си тръгва. Лукас я очакваше отвън.

    – Лейла, как е в Далас? Чарли се опита да завърже разговор с нея.

    – Не мога да се оплача. Харесва ми да живея там! – Тя му отговори и пресуши и последната глътка от питието си.

    – Разбрах, че си завършила психология! Имах честта да срещна майка ти. Г-жа Тъкър е много горда с теб! – Чарли сипа в чашата й ново шампанско.

   – Извинявам се, но няма да мога да остана за още едно. Чакат ме! – Лейла погледна към Джош, когато наблегна на последните си думи. – Колкото до психологията, много скоро ще отворя частен кабинет!

   – Това е страхотно! Ще разчитам на теб, когато главата ми запуши от проблеми. – Чарли се засмя.

   – Дори няма и да те таксувам. – Тя му се усмихна мило и стана от коженото кресло.

    – Тръгваш ли? – Джош най-накрая се обади. – Ще те изпратя до вратата.

    – Не се безпокой. Знам пътя и сама!

    – Разбира се, че го знаеш. Но аз настоявам! – Той тръгна след нея, след като тя не направи повторно възражение.

Преди Лейла да успее да натисне бравата, Джош застана на пътя ù.

   – Мисля, че е опасно да се прибираш с колата, когато си употребявала алкохол. Ще те закарам! – Единствената цел на Джош бе, да не допуска, тя да си тръгва заедно с Лукас.

     – А нима ти си само на натурален сок?! – Лейла веднага го контрира.

     – Не съм, но съм трезвен! – Погледите им се срещнаха.

И двамата, все още усещаха напрежението от танца, който бяха споделили на дансинга. Макар и да не искаше да си го признае, Лейла знаеше, че между тях все още се усеща онова магнетично привличане. Джош бе усетил, как тази жена се разтапяше в ръцете му, а топлият ù дъх на врата му, съвсем ясно му показа, че тя продължаваше да изпитва нещо към него. Лейла винаги вдишваше парфюмът му по този начин. Омаяна от близостта му, тя не беше разбрала, че и без думи си е признала, че и тя не е забравила напълно за бившата им връзка.

    – Защо си мисля, че ти е неприятно да ме виждаш заедно с Лукас? – Сините й очи се забиха в него и зачакаха отговора му.

Какво трябваше да ù каже Джош? Че изпитва луда ревност от другия мъж?! И че само при мисълта за секс между нея и Лукас, гневът му се покачваше драстично, а пред очите му причерняваше! Същият онзи гняв, който изпита преди четири години, когато я намери в леглото на Рей Сингър, на редовното му съботно парти. Общо взето, това беше най-голямата причина за раздялата им. Лейла се опитваше да оправи нещата между тях, но Джош отказваше да чуе оправданията й.

От тази събота, преди четири години, той се закле, че никога повече няма да погледне към сериозна връзка. Никога повече нямаше да позволи да му разбият сърцето! Харесваше му да споделя леглото си с жени, но след това, не искаше да ги вижда да се събуждат до него на сутринта. Флиртуваше с момичета, които му даваха секс, но сърцето му, не включваше чувствата си към тях. И Лейла беше главната виновница за всичко!

    – Не ме интересува с кой си лягаш, Лейла! Просто съм любезен. А и честно казано, Лукас е леко почерпен. Не смяташ ли, че не е добра идея да кара колата си? Нека ви закарам и двамата. – Нямаше друг шанс, освен да скрие истината зад това оправдание.

Не му пукаше за Лукас, но не искаше нещо да се случи на червенокосата жена пред него. И току-що бе казал една голяма лъжа! Да, интересуваше го, тя с кого си ляга! Но не искаше Лейла да го разбира.

   – Чудесна идея! Така ще бъдеш сигурен, че и двамата сме живи и здрави! – Тя му се усмихна с чаровните си устни и отвори входната врата.

Познаваше много добре този мъж, и със сигурност можеше да каже, че ревнуваше от русокосия Лукас. Лейла не разбираше само едно. Защо на Джош му пукаше за действията й? Той беше този, който я нарече курва. И отново той не пожела да чуе истината за Рей Сингър. Джош беше този, който сложи нелеп край на връзката им!

Той закара първо Лукас до къщата на Крис, където беше отседнал за престои. Джош искаше да закара Лейла до дома й, без присъствието на този мъж около тях. Преди да слезе от колата, той им пожела – лека нощ, но Джош много добре виждаше, че е раздразнен от провалените му планове с Лейла. За сметка на това пък, Джош Кембъл беше изпълнен със задоволство. Поне за сега, все още можеше да го държи настрана от нея и да не му дава шанс да играе игрите си на флирт с жената, която той все още ревнува до полуда.

   – Направи това, което искаше! Сега, просто искам да ми кажеш, защо? – Проговори Лейла, когато колата му спря пред къщата на родителите й.

Тя много добре знаеше, че в главата му се въртяха план и цел. Искаше да разбере какви бяха подбудите за тях.

    – Аз попитах същото преди години! – Пъстрите му очи се срещнаха с нейните и макар че в колата светеше единствено от лампата на тавана, той ясно можеше да види синия им цвят.

   – И аз се опитах да ти кажа отговора, но ти така и не искаше да ме изслушаш! Нека да не се връщаме в миналото. Благодаря, че ме докара. Утре ще дойда за колата ми. – Лейла се приготвяше да слезе от возилото, когато ръката му я хвана отново така, както бе направил преди няколко часа.

Тя се обърна към него и разчете в очите му разкаяние. Нима Джош Кембъл се разкайваше? Единствено любопитството ù да узнае, успя да я задържи, за да не излезе през вратата.

    – Моля те, почакай! Ще те изслушам! – Той пусна ръката ù и с ръката си затвори обратно вратата.

    – Не мога да повярвам! Ние водим цивилизован разговор! – На Лейла силно ù се прииска да се изсмее и реакцията ù се дължеше от шока, че това нямаше да е поредният скандал между тях.

    – Повярвай ми! Имам желание да поправя лошите чувства между нас. Не разбираш ли Лейла?! Не можем да продължаваме така! – Ръцете на Джош хванаха ръката ù.

Лейла реагира на действията му, като опарена от огън. Веднага ù се поиска да измъкне ръката си от неговите длани. Всяко негово докосване беше опасно за отбраната ù от него. Направи го! Измъкна ръката си и заговори:

     – Всичко, което видя онази нощ, бе ЛЪЖА! Никога не съм спала с Рей Сингър. Не и по МОЕ желание!

    – Но аз те видях с него! В собственото му легло! – Джош не можеше да разбере, какво се опитваше да му каже тя с последното си изречение.

    – Каза, че ще ме изслушаш?! – Погледна го тя с укор. – Позволи ми да продължа.

   – Разбира се. Извини ме! – Отвърна ù той и застана в очакване да продължи.

    – Онази нощ, те чаках да се появиш на купона. Рей ми донесе питие и ми предложи компания. Беше просто едно питие! Не бях изпила и половината от него, когато се почувствах зле. Виеше ми се свят, и не след дълго, започнах да имам халюцинации. Помня, че Рей ме занесе до стаята си и ме настани на леглото. След няколко минути нямах и контрол над действията ми. Нямах сили да го отблъсна, когато започна да ме съблича! Беше ми ужасно лошо, и сякаш на моменти губех съзнание. Единственото, което можех да правя, е да плача! Тих плач, недостижим за никой от първия етаж на къщата танцуващ на силната музика. Дълбоко в себе си знаех, че ми е дал наркотици! Малко по-късно се появи ти. От там нататък знаеш историята! – Лейла прекара пръстите на ръцете си под очите си, за да изтрие потеклите ù сълзи. Сълзи, който винаги се появяваха, когато този лош спомен изплуваше на повърхността на паметта й, независимо, колко се опитваше да го зарови в най-тъмните кътчета на съзнанието й.

    – Боже, Лейла! Толкова много съжалявам. По дяволите, аз съм пълен глупак! – Джош я взе в прегръдките си и мусколистите му ръце я придърпаха по-близо към него и топлото му, под дрехите, тяло. А сърцето му се изпълни с болка. – Трябваше още тогава да чуя това, което искаше да ми кажеш. Но бях изпълнен с гняв, а този гняв ме накара да направя най-голямата грешка в живота ми. Да се разделя с теб!

Джош силно я държеше в обятията си. Пръстите на ръцете му се вплетоха в огнено червената ù коса. Сълзите напираха да потекат от очите му. Болеше го много, че бе предал жената, която обичаше повече и от живота си. Когато тя бе имала нужда от рамо, на което да се подпре, той направи най-лошото, отдръпна го от нея. Рей Сингър беше късметлия, защото, ако Джош бе разбрал истината още тогава, този мъж нямаше да се намира в Ел Ей, и да развива спортната си кариера на професионален футболист. Щеше да е в инвалидна количка, за да запомнеше много добре последствията от постъпката си към беззащитно момиче.

Лейла най-после се бе освободила от ужасната мъка, която четири години не ù даваше мира. Истината беше стигнала до Джош. Бе успяла да изчисти достойнството си пред него. Тя заплака отново и нежните й женски ръце се увиха силно около тялото му. Тежкият товар за вина беше паднал от гърба ù. Сега можеше да продължи живота си, знаейки, че не е наранила никой. Джош трябваше да знае, че тя никога не го бе предала умишлено.

А той се вгледа в сините ù очи, гузен и обвиняващ себе си, че толкова дълго време, наричаше истината „оправдания“. Срамуваше се от себе си и държанието си. Тази жена винаги му бе вярна, а той я беше обвинил без вина. Джош сложи дланите си на лицето ù, и с показалците си изтри мокрите следи от сълзи по него.

  – Прости ми, Лейла! Трябва да ми простиш, защото, ако не го направиш, аз няма никога да си простя! – Той приближи главата си до нейната и опря чело в нейното.

   – Прощавам ти, Джош, прощавам. – Тя погали гладко обръснатото му лице.

Устните му плахо се докоснаха до нейните със страх, тя да не се отдръпне от ласките му. Искаше да я целува до забрава. Всяка нощ я сънуваше в продължение на четири години. И сега отново я имаше в ръцете си, не бе сън!

Лейла се разтапяше под магията на устните му. Отново усети, след толкова дълго време, сладостта от така страстните му целувки, способни да я накарат да забрави за всичко. Езикът му жадно търсеше нейният за любовна игра, а тя нежно захапваше плътната му долна устна. Това го накара да изстене тихо и да усети мъжествеността си да се втвърдява под панталоните му. Искаше я тук, искаше я още сега! Джош желаеше отново да си припомни, защо червенокосата Лейла бе незаменима и незабравима!

Ръцете му затърсиха нежния ù гръб, разголен от елегантната ù розова рокля. Не знаеше защо, но трепереше така, както бе треперил, когато я имаше за пръв път в прегръдките си. Тази нежна жена, която му даваше всичко, от което се нуждаеше. Тя беше всичко за него!

    – Липсваше ми през цялото това време! – Тихо каза, когато отдели устните си от нейните.

    – Джош, трябва да тръгвам. – Лейла, все още не бе готова да направи една стъпка обратно към миналото си.

Обичаше го, тя всъщност, никога не беше спирала да го обича. И това бе една от причините, за да бъде сама през тези години. Хънтър, който учеше заедно с нея психология, в началото имаше силно привличане към нея. Но Лейла не изпитваше същите чувства към него. Тя го харесваше като приятел, с който си прекарваше добре свободното време. Хънтър не се отказваше лесно! В продължение на три месеца, той не спираше да ù поднася романтични изненади, с които да спечели сърцето ù. Но тя не откликваше и на тях. Нейното сърце не бе при нея, за да го даде на друг. Нейното сърце беше останало при Джош Кембъл! А сега, когато той отново искаше да върне нещата помежду им, както си бяха преди, тя се уплаши. Искаше да се прибере в стаята си и да помисли за всичко, което се случваше в този ден.

     – Лейла, не си тръгвай! – Молбата му звучеше, като стон на отчаяние.

    – Дай ми време да помисля, какво се случва между нас! – Взе дамската си чанта в ръка и слезе от колата.

Джош я последва светкавично. Не трябваше да ù дава шанс да се измъкне от тази важна ситуация.

    – Какво има да му мислиш? – Той се изправи пред входната врата на дома й и блокира с широкото си тяло пътя ù. – Няма да те пусна да влезеш, докато не приемеш поканата ми за утре вечер!

Лейла виждаше, че той говореше напълно сериозно. Пъстрите му очи я гледаха с увереност. Виждаше молбата му в тях. Познаваше го много добре и знаеше, че той нямаше да се махне от пътя, докато тя не се съгласи. В онзи момент в колата му, Лейла отново се бе почувствала неговото момиче. Целувките му отново ù припомниха, колко е хубаво да усеща ласките му върху нея. Устните му бяха незаменими! Неговият поглед беше единственият, който можеше да я накара да омеква, като памук под него. Бяха създадени един за друг. Джош беше нейната половина!

Той чакаше отговора й с мила усмивка, на която Лейла, не можеше да откаже. Неговото най-силно оръжие срещу нея.

     – Добре, приемам. Но само, защото съм уморена и искам да си лягам!

   – Чудесно! Утре в осем вечерта ще дойда да те взема. – Доволна усмивка изгря на лицето му.

Беше получил това, което иска. Получаваше шанса да си я върне обратно и да се извини подобаващо. За една нощ, щеше да направи така, сякаш никога не бяха разделени през тези четири години. И знаеше как да го постигне!

Преди да се раздели с нея, Джош отново си измъкна една страстна целувка с едничката цел, да не ù дава шанс да се разколебава за предстоящата им среща. И беше прав! Тази целувка не й даде спокойствие за сън. Лейла се чувстваше превъзбудена и нервна. Изпитваше същото чувство, което бе изпитала за първата им среща още в тийнейджърските им години. Хилядите пърхащи пеперуди се бяха върнали в стомаха ù!

                                         СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ