1 abr 2008, 7:40

Незабравимият

  Prosa » Otros
1.7K 0 2
1 мин за четене
Неговият поглед...
ах, този поглед, искам да го видя отново.
Погледът, който не ме оставяше на мира
дори за миг всичките тези месеци. Този поглед,
който ме изгаряше като огън всеки път, когато го зърнех.
Искам отново да видя кадифето в очите
ти, онова топло, нежно и докосващо сърцето черно кадифе.
Твоят поглед, който ме омагьоса от първия миг,
в който се засече с моя... тогава времето спря,
целият ми свят се преобърна и всичко започна
отначало. Ти отвори нова страница в живота ми.
Едно ново начало, с теб...
Искам отново да се потопя в ароматния ти поглед.
Нищо повече не искам, нима това е много?
Онези твои кафеви очи...
този шоколад, който свети на лицето ти.
Обичам очите ти,
толкова искрени и честни, толкова истински.
Очите, които караха сърцето ми да бие лудо така,
сякаш ще изскочи от гърдите ми.
Очите, които го пронизваха с поглед.
Очите,
които като прашинка леко и неусетно ме
пренасяха в друг, безгрижен, розов свят.
И надниквах отвъд погледа ти, навлизах в твоя,
достъпен само за мен свят.
Всичко изведнъж стана толкова прозрачно и
непринудено. Всичко... от
един невинен поглед... Най-разкошният и нежен...
Твой поглед...

На Т.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Белослава Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво.Този поглед е така запленяващ и незабравим.Може да те възвиси в небесата или да те срине под земята.Но каквото и да излъчва погледа за теб е прекрасен и неустоим.
  • ах значи и ти си го изпитвала,много чисто е и вълнуващо да докосваш с поглед,това непрекаснато търсене с очи е началото на една вълшебна любов.Успех

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...