1.04.2008 г., 7:40 ч.

Незабравимият 

  Проза » Други
1247 0 2
1 мин за четене
Неговият поглед...
ах, този поглед, искам да го видя отново.
Погледът, който не ме оставяше на мира
дори за миг всичките тези месеци. Този поглед,
който ме изгаряше като огън всеки път, когато го зърнех.
Искам отново да видя кадифето в очите
ти, онова топло, нежно и докосващо сърцето черно кадифе.
Твоят поглед, който ме омагьоса от първия миг,
в който се засече с моя... тогава времето спря,
целият ми свят се преобърна и всичко започна
отначало. Ти отвори нова страница в живота ми.
Едно ново начало, с теб...
Искам отново да се потопя в ароматния ти поглед.
Нищо повече не искам, нима това е много?
Онези твои кафеви очи...
този шоколад, който свети на лицето ти.
Обичам очите ти,
толкова искрени и честни, толкова истински.
Очите, които караха сърцето ми да бие лудо така,
сякаш ще изскочи от гърдите ми.
Очите, които го пронизваха с поглед.
Очите,
които като прашинка леко и неусетно ме
пренасяха в друг, безгрижен, розов свят.
И надниквах отвъд погледа ти, навлизах в твоя,
достъпен само за мен свят.
Всичко изведнъж стана толкова прозрачно и
непринудено. Всичко... от
един невинен поглед... Най-разкошният и нежен...
Твой поглед...

На Т.

© Белослава Асенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво.Този поглед е така запленяващ и незабравим.Може да те възвиси в небесата или да те срине под земята.Но каквото и да излъчва погледа за теб е прекрасен и неустоим.
  • ах значи и ти си го изпитвала,много чисто е и вълнуващо да докосваш с поглед,това непрекаснато търсене с очи е началото на една вълшебна любов.Успех
Предложения
: ??:??