26 sept 2008, 8:30

Незабравимо лято.

  Prosa » Relatos
1.2K 0 4

Гора. Обожавам гората. Това е моята страст. Бих дала всичко, за да живея в малка дървена къщурка край реката. Да чувам как шумоли вятъра в листака, да се събуждам от слънчевите лъчи. О, да.
   И много се радвам, че това лято успях да отида в Рила. Прекрасно е да се откъснеш за момент от живота в града. Да избягаш от сивото ежедневие, прахта и бензиновите изпарения. И знаете ли, тук нещата се случиха по-добре отколкото бях очаквала. Срещнах човек, много близък. Толкова близък, та да можеш да споделиш абсолютно всичко с него. Открих може би най-добрата си приятелка.
    Тези няколко дни минаха като един миг. Заедно тичахме из гората, дори открихме скрита дървена къщурка на един дъб. Там прекарвахме часове в слушане на песента на птиците, шумоленето на вятъра и музиката от цигулката на щуреца. Сякаш се бе сбъднала мечтата ми. А вечер, въпреки студа в планината, отправили поглед в небосвода, гледахме луната.
Не исках никога да свършва това лято. Незабравимо лято.

(Написах домашното на една приятелка.)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...