Гора. Обожавам гората. Това е моята страст. Бих дала всичко, за да живея в малка дървена къщурка край реката. Да чувам как шумоли вятъра в листака, да се събуждам от слънчевите лъчи. О, да.
И много се радвам, че това лято успях да отида в Рила. Прекрасно е да се откъснеш за момент от живота в града. Да избягаш от сивото ежедневие, прахта и бензиновите изпарения. И знаете ли, тук нещата се случиха по-добре отколкото бях очаквала. Срещнах човек, много близък. Толкова близък, та да можеш да споделиш абсолютно всичко с него. Открих може би най-добрата си приятелка.
Тези няколко дни минаха като един миг. Заедно тичахме из гората, дори открихме скрита дървена къщурка на един дъб. Там прекарвахме часове в слушане на песента на птиците, шумоленето на вятъра и музиката от цигулката на щуреца. Сякаш се бе сбъднала мечтата ми. А вечер, въпреки студа в планината, отправили поглед в небосвода, гледахме луната.
Не исках никога да свършва това лято. Незабравимо лято.
(Написах домашното на една приятелка.)
© Вили Всички права запазени