Тихо и бавно.

    Той се взира в нея.

    Тогава тя бяга.

    И се скрива.

    В себе си.

***

     Тихо и бавно.

     Една дума.

     И две сълзи.

     Той се взира в нея.

     А тя бяга отново.

     И се скрива.

     Далеч и от себе си.

***

     Тихо и бавно.

     Тя се съблича.

     Той пали нервно цигара.

     Тя се усмихва.

     И времето спира.

     Той всмуква жадно дима.

     Сиви кълба катран.

     Отрова.

     Той избяга от нея.

     И се скри.

     В себе си.

***

    Тихо и бавно.

    Обхожда с поглед тялото ù, което знае наизуст.

    И пали отново.

    Тя приглажда с неумел жест един паднал над лицето ù кичур.

    Той няма да стане.

    Само ще я гледа.

    Нейните равни, спокойни и несръчни движения.

    Тъжната усмивка.

    Уморените очи.

    Нейните непокорни черни къдрици.

    Нейните бледи пръсти, които до болка целуваше.

    Светлочервената рокля, захвърлена на леглото.

    Измачканите чаршафи.

    И масата.

    Която помни всичко.

    От времето, преди да избягат.

***

    Тихо и бавно.

    Той се оглежда в нея.

    А тя ляга в сатенените чаршафи.

    Кожата на дявола.

    Думите пак замълчаха.

    Той запали нова цигара.

    И се взря в нея.

    Тогава тя избяга.

    И се скри.

    В себе си.