lauryn_ (Симона)
63 181
4 jul 2008, 0:01

Ничий 

  Prosa » Relatos
1191 0 2
Ничий


Тишината убива, тя руши... до болка. Спирам там отново. И отново само тя. И търся теб, а тя те крие... тя знае всички тайни, тя затваря всички врати, но тя е сляпа, тя е слаба, тя иска да превземе и душата. Няма сила. Няма власт да те изтрие, твоите ръце, очите... слаба е да ме убие, сляпа е за любовта. Онази нощ тя бе там, видя всичко, но не разбра. Опита да протегне длани, да те обгърне, отново да те скрие... искаше да впие устни, молеше да те докосне пак. Но тя едно не знае... ТИ си ничий... сам сред нас...

© Симона Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • понякога тишината...е музика...друг път...руши...
    чуй музиката...с обич, Симона.
  • Вслушай се в тишината. Когато чуеш нейния звук, ще разбереш истината на живота. Ще откриеш нов свят, невидим за очите. Браво
Propuestas
: ??:??