Ничий
Ничий
Тишината убива, тя руши... до болка. Спирам там отново. И отново само тя. И търся теб, а тя те крие... тя знае всички тайни, тя затваря всички врати, но тя е сляпа, тя е слаба, тя иска да превземе и душата. Няма сила. Няма власт да те изтрие, твоите ръце, очите... слаба е да ме убие, сляпа е за любовта. Онази нощ тя бе там, видя всичко, но не разбра. Опита да протегне длани, да те обгърне, отново да те скрие... искаше да впие устни, молеше да те докосне пак. Но тя едно не знае... ТИ си ничий... сам сред нас...
Тишината убива, тя руши... до болка. Спирам там отново. И отново само тя. И търся теб, а тя те крие... тя знае всички тайни, тя затваря всички врати, но тя е сляпа, тя е слаба, тя иска да превземе и душата. Няма сила. Няма власт да те изтрие, твоите ръце, очите... слаба е да ме убие, сляпа е за любовта. Онази нощ тя бе там, видя всичко, но не разбра. Опита да протегне длани, да те обгърне, отново да те скрие... искаше да впие устни, молеше да те докосне пак. Но тя едно не знае... ТИ си ничий... сам сред нас...
© Симона All rights reserved.
