Jul 4, 2008, 12:01 AM

Ничий 

  Prose » Narratives
1239 0 2
Ничий


Тишината убива, тя руши... до болка. Спирам там отново. И отново само тя. И търся теб, а тя те крие... тя знае всички тайни, тя затваря всички врати, но тя е сляпа, тя е слаба, тя иска да превземе и душата. Няма сила. Няма власт да те изтрие, твоите ръце, очите... слаба е да ме убие, сляпа е за любовта. Онази нощ тя бе там, видя всичко, но не разбра. Опита да протегне длани, да те обгърне, отново да те скрие... искаше да впие устни, молеше да те докосне пак. Но тя едно не знае... ТИ си ничий... сам сред нас...

© Симона All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • понякога тишината...е музика...друг път...руши...
    чуй музиката...с обич, Симона.
  • Вслушай се в тишината. Когато чуеш нейния звук, ще разбереш истината на живота. Ще откриеш нов свят, невидим за очите. Браво
Random works
: ??:??