Посвещавам на моята приятелка.

 Не спирай да вярваш в любовта, рано или късно и тя ще повярва в теб.

 Нощта беше тъмна, беззвездна. Само преминаващите коли осветяваха за секунди лицето му. Но истината, дори на тъмно, беше кристално ясна. Тя се вгледа в очите му - тъмни, беззвездни... И нея я нямаше там, нямаше ги обещанията, нямаше го огъня, нямаше го желанието за промяна. Какво ли очакваше да види, какво търсеше, толкова ли беше глупава и наивна да вярва, че още има нещо? Потрепери, беше средата на Юни, но хладината, идваща от него, я накара да настръхне. Зачуди се какво да каже. Нима вече всичко не беше казано, нима вече не беше плакала достатъчно. Свършиха се прошките и „вторите” шансове и тя сякаш прогледна - в тази връзка беше сама. Тя единствена от двама им даваше всичко - сърцето си, желанието си и цялата надежда, на която беше способна.

- Ярославе?

 Не последва отговор.

- Мисля, че ще си тръгвам. Разбрах всичко.

 Тя се вгледа в него и зачака реакция. Той се размърда на седалката и постави ръката си на лоста.  Дори не я погледна. Изведнъж  Никол почувства как дъжд от гняв заваля поройно върху нея. Отвори вратата и със сила я блъсна, след което затича към вкъщи. Още щом затвори вратата на дома си, заплака като дете. Не можеше да мръдне, стоеше в коридора, облегната на стената и се давеше в плача си. Сестра ù Ваня, дочула, че нещо става, изникна в коридора, седна до нея и я прегърна. Нямаше нужда да пита.

 След час бурята беше отминала, но мислите ù все още не я оставяха на мира. Стоеше по пижама на терасата и пушеше нервно.

„Как изобщо стигнах до тук... Този мъж ме сравни със земята. Защо му позволих, с какво е различен? Защо всички възхваляват любовта, но от това да се влюбиш няма нищо по-съсипващо.”

 Спомни си за приятелката си  Тамара. Тя не спираше да ù повтаря, че е така, но просто не е срещнала подходящия и че той е някъде там. На моменти ù ставаше смешно от това твърдение, друг път се чувстваше съсипана, че може би наистина го има - онзи, перфектния за нея, но съдбата е решила да не ги среща. Тя се чувстваше готова, искаше някой, на когото може да разчита, някой с когото да живее, всъщност, без когото не може да живее. Искаше дом, семейство... Беше на 21 и никоя от приятелките ù не споделяше същите копнежи, но тя беше готова. И макар никоя от приятелките ù да не искаше това, всички, без самите те да усетят, отиваха натам. Просто не си признаваха. И Катя, и Мелиса бяха намерили мъже, които са луди по тях и ги бяха извели от страната, за да намерят едно по-добро бъдеще. Толкова ù липсваха, че сега дори пиянските им изцепки ù бяха свидни спомени и се сещаше за тях с усмивка. До себе си имаше само Тамара, която да я спира да не прави глупости. Защото всички глупости на света са извършени от невъзможно влюбени... Замисли се и за глупостта, която прави Тами. Тя също беше намерила мъжа, който я обича (дори обожава), но не бяха заедно. Родителите ù бяха против тази връзка и тя се беше отказала да се бори. Никол не я разбираше, но Тами повтаряше, че е сложно и не обичаше много да говори за това.

- Никол, недей да държиш дълго светната лампата на терасата, пречи ми, а искам да спя. Утре имам изпит. - Ваня си беше подала главата през вратата на терасата с поредното си оплакване.

- Остави ме намира. - сопна се Никол и сестра ù изгаси, за да ù направи напук.

 Никол стоеше в тъмнината и се опитваше да се върне към мислите си, така грубо прекъснати. Издиша бавно цигарения дим, гледайки отнесено към улицата. Видя да минава едно високо тъмнокосо момче. Беше Иван, един от бившите ù.

„Божее, през сърцето ми са минали толкова хора, че е станало като мотел! Повечето поне бяха добри гости - мили, внимателни, с  уважение към стопанката на това гостоприемно сърце.”

 Беше била с високи, ниски, хубави и не чак толкова хубави, забавни и потайни, умни и глупави, била е със съседи по блок, момчета от квартала, момчета от други градове, момчета от село,  дори с обвързани и женени мъже. Но това беше отдавна. Много отдавна. Беше започнала да набира опит в любовта още преди приятелките ù да се заинтересуват от момчета, а когато те получаваха първите си целувки, тя вече навлизаше в тайните на секса. А сега вече беше специалист по неуспешните връзки! И макар с другите да не се беше получило по една или друга причина, никой досега не беше бил така жесток с нея. Всъщност, тя беше тази, която беше сложила край на по-голямата част от връзките си. Преди търсеше перфектния, зарязала беше много свестни момчета заради дреболии, които не се връзваха някак с нейната представа за идеалния. Вече обаче не търсеше идеалния. Търсеше този, който ще я обича и уважава като жена, който ще я желае и подкрепя. В нейните очи не беше много, но за Ярослав явно беше непосилно...

Следва продължение...