Никулден

3 dic 2013, 8:06

Prosa » Relatos

1533 0 3

2 мин за четене

НИКУЛДЕН

Още помня детството си. Баща ми се казваше Никола. Три четири дни преди Никулден започваше подготовката за празника. Закапваше се алкохол и други благинки. В едно дървено каче се пускаха два три шарана. Улисани в подготовката на празника, мен, петгодишния мъж ме забравиха.

Заразпитвах какво ще правят с шараните. Отговорът беше, ще се печат в печката. Страшно ми стана.

Наскоро бях се изгорил и знаех вече какво значи огън. Как ще изпекат божиите създания, както казваше баба. Завъртях се край качето и замислях начин как да освободя от смърт чрез изпичане бедните шарани.

От по възрастните бях виждал, че за смелост се пие по едно. Речено сторено, налях си една чаша от ракията. От виното не можах беше тежка дамаджаната.

Изпъчих гърди напред като свети Георги Победоносеца. Навдигнах чашата. И о, ужас!

Сякаш небесният огън се навря в гърлото ми.

Но трай баба за хубост. Първо трябва да се отърва от водата. Пуснах канелката, проточи се от бараката навън тънко ручейче. Заборих се с качето и скоро шараните бяха освободени от своя плен. Заподскачаха край мен с отворени уста. Сякаш искаха да ме захапят.

„Будали не бягат”! Ракията си беше изиграла ролята. Шараните бяха на свобода.

Не зная как, но съм задрямал. Събуди ме боричкането на няколко квартални котки с рибата. Те захапваха главите на шараните и хукваха навън. Тръгнах да ги гоня, но съм се подхлъзнал и паднал. Така ме намери майка.

След боя, който изядох за спасителната си акция отидохме на близкият пазар за нова риба. Това беше първият Никулден, който помня...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

B (Немо)

2013-12-03T22:25:02+02:00

Много приятен разказ! Благодаря за удоволствието!
Ена (Елена Гоцева)

2013-12-03T13:14:28+02:00

Много мил и затрогващ разказ!!!
Както казва Снежи, такива сме хората...
И ако не забравяхме детството... и пораствайки си оставахме в душата деца,щяхме да ставаме Човеци, а не само хора...
Мимо, весел Никулден!
snevra (Снежана Врачовска)

2013-12-03T11:00:54+02:00

Мимо, снощи дъщеря ми се прибра силно разстроена.В магазина в, в който пазарувала,станала свидетел как един шаран изваден от ваната, в която съхраняват живата риба, изпаднал един голям шаран. Разплискал локвата ,в която паднал и пляскайки с перките се придвижил на няколко стъпки към нея. Дъщеря ми е голямо момиче, не пет годишно детенце, и въпреки това изпитала ужас от това, че ще хванат рибата , ще я убият и после ще я изядат.После в къщи плачейки разказваше за чувството, което е изпитала."Не мога да се отърва от абсурдната мисъл,че той тръгна към мен, търсейки закрила"Но за Никулден от сега се кани да си хапне пълнен шаран.Такива сме си ние хората и състрадателни и жестоки. Мимо, Поздрави за хубавия разказ.Винаги е много сладко да си спомни човек за детството.