Никулден
НИКУЛДЕН
Още помня детството си. Баща ми се казваше Никола. Три четири дни преди Никулден започваше подготовката за празника. Закапваше се алкохол и други благинки. В едно дървено каче се пускаха два три шарана. Улисани в подготовката на празника, мен, петгодишния мъж ме забравиха.
Заразпитвах какво ще правят с шараните. Отговорът беше, ще се печат в печката. Страшно ми стана.
Наскоро бях се изгорил и знаех вече какво значи огън. Как ще изпекат божиите създания, както казваше баба. Завъртях се край качето и замислях начин как да освободя от смърт чрез изпичане бедните шарани.
От по възрастните бях виждал, че за смелост се пие по едно. Речено сторено, налях си една чаша от ракията. От виното не можах беше тежка дамаджаната.
Изпъчих гърди напред като свети Георги Победоносеца. Навдигнах чашата. И о, ужас!
Сякаш небесният огън се навря в гърлото ми.
Но трай баба за хубост. Първо трябва да се отърва от водата. Пуснах канелката, проточи се от бараката навън тънко ручейче. Заборих се с качето и скоро шараните бяха освободени от своя плен. Заподскачаха край мен с отворени уста. Сякаш искаха да ме захапят.
„Будали не бягат”! Ракията си беше изиграла ролята. Шараните бяха на свобода.
Не зная как, но съм задрямал. Събуди ме боричкането на няколко квартални котки с рибата. Те захапваха главите на шараните и хукваха навън. Тръгнах да ги гоня, но съм се подхлъзнал и паднал. Така ме намери майка.
След боя, който изядох за спасителната си акция отидохме на близкият пазар за нова риба. Това беше първият Никулден, който помня...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
