20 oct 2013, 13:59

Нищо не е каквото изглежда (2) 

  Prosa » Novelas y novelas cortas
904 0 0
8 мин за четене

                                                                    2 част

 След като я закара до тях, Брайан се прибра, помисли и реши, че няма да се откаже от новия си имидж. Бързо си взе ключовете и отиде в един от известните барове на града. Там имаше много момичета, не по-малко красиви, "но не и с нейния чар" - мисли си той. Отвсякъде премигваха цветни светлини, пияни тинейджърки танцуваха, докато богатите чичковци, с питие в ръка, ги оглеждаха. Брайан седна на бара, поръча си нещо, и забеляза как едно момиче от сепаретата се приближаваше. Поговориха си малко по някаква безсмислена тема и той реши да я заведе у тях. Качи я в колата и потеглиха. Докато препускаше по широките, но винаги натоварени улици на Лос Анджелис, по радиото започна една песен - песента на Клеър и Брайан (така я нарекоха, защото беше първата, която почна след голямата целувка). Грейсън размисли, отби и бързо свали момичето от колата си.

- Не прекалявай, Брайан, недей... - повтаряше си той.
 Клеър не успя дълго да заспи, мислеше за него, чакаше да й се обади, но той не го направи. И тя заспа гледайки някакъв глупав американски сериал. На Брайан сънят също му бягаше и затова той заспа с помощта на няколко чашки Johnnie Walker.

 

 Вече беше петък, най-очакваният последен работен ден. Клеър се събуди с усмивка, викна си такси и тръгна към работа. Зае се с новите издания в книжарницата и докатo се усети, вече беше обедната почивка, с приятелките ù обядваха в заведението, докато тя им разказа всичко.
- Много ми е любопитно как изглежда! - хленчеше Емили.
- Що не каза по-рано? - каза Клеър и показа снимка от телефона си.
Всички ахнаха. Брайан определено беше красив мъж. Имаше гъста, кестенява коса, а тъмнозелените му очи подкосяваха краката на всяка жена. Имаше съвсем лек загар, едва набола брада и винаги се обличаше марково и елегантно, но в същото време и небрежно. Грейсън имаше мъжкарско излъчване, но притежаваше и нещо невинно и детско.
- Мила, определено си подхождате! - отбеляза Фийби.
И беше права. Клеър също беше красива млада дама, дългата й коса подчертаваше фината й фигура, независимо дали е пусната на нежни къдрици или вдигната на кок, или опашка. Имаше добре оформени скули, фина кожа, светли очи и нежни устни. Казваха й, че е смеска от жена, дете и дявол.
- Благодаря ви момичета! Време е да ставам, с Мегън ще внасяме още книги.
- Окей. - кимна с глава Мейси.
 В края на роботния ден, Клеър искаше да се обади на Брайан, но бе забравила да запише номера му."Глупачка, глупачка" - мислеше си тя. Прибра се и влезе в интернет. Той беше онлайн и тя веднага му писа:
- Ей, какво правиш, защо не звънна?
Остана без отговор. Той видя съобщението, но не й отговори.
По-късно й се обади.
- Здрасти, красавице!
- Къде се губиш, Брайан? - тя веднага позна гласа му.
- Тук съм, скъпа, хайде да излезем?
- Добре, липсваш ми!
- Ще мина да те взема.
- Окей, а аз не ти ли липсвам? - засмя се тя.
Той чу, но затвори телефона. След около час звънна на вратата й. Казваше си да се държи по-студено и дръпнато, но когато тя отвори вратата, не се сдържа и възкликна:
- Уаау!
- Ще го приема като комплимент. - усмихна се тя, с ярко червено червило, тесен черен панталон и готина блуза, а косата й беше на букли.
- Хайде, да тръгваме! - подкани я той.
 - Накъде?
- Ще видиш.
Спря колата пред огромна къща с високи огради.
- Къде сме?
- У дома, хайде.
Клеър беше очарована от гледката, в задния двор дори има басейн. А стаите са големи, но някак уютни.
- Хубаво е! Сам ли живееш в това "имение"? - попита тя, като изобрази въображаеми, въздушни кавички.
- Да, понякога е плашещо голямо. - усмихна се Брайан, докато се настаниха на дивана пред плазмата.
- Е, филм ли ще гледаме?
- Аха, ужас - "Къща от восък", съгласна?
- Разбира се, а пуканки?
- Разбира се! - смее се той и тръгва към кухнята.
- Аз май съм голяма късметлийка! - казва тихо тя.
- Чух те! И не мисля, че си! - провиква се Брайан от кухнята.
- Защо?
- Ами, ще гледаш ужас и то с мен. Може и да не те гушна, за да те успокоя. - подхилква се и сяда до нея с купа с пуканки.
- Оо, така ли, е аз не се плаша лесно.
- Хаха, окей сега ще видим. - казва той и пуска филма.
- Е, Брайан, ти защо живееш сам?
- А с кого?
- Не знам, къде са родителите ти?
- Във Флорида, с брат ми Дрейк, сам съм от както се помня. Живях с чичо ми Саймън, но той почина преди няколко години. Имам само приятелите си.
- Вече имаш и мен.
- Ти защо живееш сама?
- С баща ми не се разбираме, а майка ми е със съпруга си в Монреал.
 - Стига сме се разсейвали, филмът ще свърши.
По време на филма тя се преструваше, че я е страх, но той така и не я прегърна.

- Този филм всъщност съм го гледала. - признава си тя накрая.
- Лъжкиня! - смее се той.
- Не, сериозна съм.
- Тогава защо се плашеше от него?
- А ти защо не ме успокои?
Той разбра намека й. Бързо се приближи до нея, хвана буйната й коса и я целуна. Устните му се впиха жадно в нейните. Тя остана смаяна, парфюмът му я опияняваше и възбуждаше до неузнаваемост. Тя беше дива, но знаеше и кога да спре, е този момент не беше сега. Тя прокара пръсти по гърба му и това го влуди, той леко я хвана и я остави в легнало положение на дивана. Устните му си играеха с нейните. Той прокара пръсти под блузата й и тя простена. Целуваше я като луд, както устните, така и врата й. Клеър леко одраска гърба му с нокът, което го накара да се изправи и да свали черната си тениска. Клеър забеляза колко красиво бе тялото му, бе изваян от фитнеса. Той застана до нея, нежно погали лицето й, а тя с пръсти се увери, че плочките му са истински. Той разкопча колана си и плъзна ръка по бедрото й. Тя разбра какво следва и го спря, като хвана ръката му.
- Не мога...
- Защо не?! Знаеш, че го искаш, позволи ми ще внимавам!
- Не, Брайан, прекалено е рано, не съм готова!
- Не си ли го правила?
- Не е това. - каза тя, а той се засмя и настойчиво я целуна. - Спри, Брайан, казах не!
- Хайде, ще ти хареса. - продължи да я целува той, но тя се отдръпна и стана.
- Защо го правиш? Казах, че не искам! Защо се държиш като гадняр?! - викаше тя.
- Защото съм гадняр!
- Майната ти! - тя взе чантата се, излезе и си повика такси.
- По дяволите, какво направих! - крещеше Брайан, мяташе столове и всичко, което му попадне.
Клеър се прибра затвори вратата и започна да плаче. Чувстваше се наранена и използвана. Цяла нощ не спа. Изяде кофичка шоколад и си мислеше колко е глупава... и влюбена...
През това време Брайан извика приятеля си Даниел и му разказа всичко.
 - Прекалил си, човече.
 - Знам. Не биваше да го правя, тя не го заслужава.
- Защо всъщност се занимаваш с нея?
- Даниел, ти не знаеш колко сладка и мила е тя, много е красива, косата, сините очи, всичко...
- Не се унасяй, има и други красиви!
- Така е, а и нали съм нов човек, но не исках да я нараня.
- Теб как те нараниха, помисли си!
- Никога няма да забравя и все пак...

 

Сутринта беше тежка и за двамата. Тя беше изтощена и тъжна, а той раздвоен - дали да я потърси и да и се извини, или да я остави намира и като беглец да изчезне от живота й. Реши да направи първото и още преди изгрев се появи на вратата й с огромен букет червени рози. Тя отвори, по пижама, с леко размазан грим и небрежно хваната опашка. Когато го видя, веднага затвори вратата. Брайан започна да вика, за да излязат и съседите.
 - Излез, Клеър, съжалявам! Ей, излезте всички, покажете се! Е, виждате ли ме? Аз съм глупак и разочаровах Клеър Найтли! Искренно съжалявам, Клеър, прости ми! Излез и приеми поне цветята. Не исках да те нараня, не исках!
- Ти си идиот, тъпак и гадняр! Какво искаш от мен? - отвори вратата тя.
- Теб, теб! - каза той и й подаде букета.
- Помниш ли, когато за първи път ме заговори? Каза ми, да не позволявам на никого да ме наранява, а сега ти се опитваш да направиш точно това!
- Помня. Съжалявам, моля те, дай ми шанс, да ти докажа, че никога не бих те наранил.
- Ще ти го изкарам през носа! - засмя се тя и взе букета. Той я дръпна и я целуна, докато някои от съседите избухнаха в овации. Влязоха вътре.
- Много си рошава! - пошегува се той.
- Млъкни, още не съм ти простила напълно.
- А ако те закарам на концерта на Риана в Ню Йорк, утре? Случайно знам, че много я харесваш.
 - Откъде?
- Имам си информатори. - намигна й той.
- Няма да е достатъчно...
 - Ще ти купя сладолед, любимия ти - лимонов!
- О,добър си! - смее се.
- Знам, хайде да идем някъде - в парка, на кафе, в някой музей, на по хот-дог?
- Приемам, последното.
Двамата хапват и се забавляват.
- Оклепа се, глупаче!
- Къде? - пита тя.
- Ето тук. - прошепва той и я целува нежно.
- Лигльо. - смее се тя. - Искаш ли да поговорим?
- За какво?
- За всичко! Например, кои са приятелите ти, какво обичаш да правиш, какво точно работиш, коя е жената от снимките в профила, които ти от онзи ден, изтри?
- Много въпроси...
- Хайде де,говори!
- Имам 3-ма приятеля, които са ми като братя - Даниел, Аштън и Марио.Обичам да се разхождам по плажа и да ям така! - смее се той - Работата ми е да седя и нищо да не правя - управител съм на хотелска верига.
- Не пропускаш ли нещо?
- Жената от проклетата снимка е бившата ми приятелка... и годеница.
- Какво се случи, защо е станала бивша?
- Не съм готов да говоря. - усмихна се той.
- Добре. - тя го прегърна.

 

 

Следва...


© Елена Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??