Но Щен Вълк и прасковеното дърво

- А стига бе! - тихичко възкликна Сянка и се намести по-удобно, за да види какво следва.
...
- Хей, Но! - извика Ко Та Рак. - Но, събуди се!
- Ъ, какво? - сънено замига вълкът.
- Но, как се озова там?! - попита Кух Че Реп.
- Та нали вълците не могат да се катерят по дърветата?! - чудеше се Уа Шо Ро.
- Дърво ли? Какво дърво? - Но Щен Вълк се огледа, а огледът му установи, че се намира сред клоните на една праскова, което от своя страна го накара да добави: - Уааа!
- Как се озова там? - настояваше за отговор премъдрият Реп.
- Не зная, аз само изплюх тук костилката, след като излапах прасковата, а после сигурно съм заспал - явно вълкът бе не по-малко учуден от останалите. - Помогнете ми да сляза, моля.
Не след дълго Но Щен Вълк благополучно се озова на земята и всички заедно отидоха да пийнат в кръчмата на Хо по случая.
...
- Какво ще кажеш за това? - попита Сянка.
- Виж ти, виж ти, колко интересно! - каза Ра. - А ти?
- Хайде и ние да прескочим към кръчмата на Хо - изказа своето становище сянката. - Обаче дай да си наберем малко праскови преди това.
- На дървото ли ще се качим, или ще го изчакаме да ни поникне изпод краката? - изкиска се черната пантера.