На мен вече ми писна.
Редовно ме спират по улицата.
- Ти ли си Пишпунта веее...?
- Да аз съм, защо?
- Ееее, Пишпунтааааа, само Нобелова награда за тебе беее...
Трета година чакам пред офиса на комитета за Нобеловата награда.
- За кво чакате вие тука?
- Ми за тва, за таковата, за Нобеловата награда - викам.
- Ааааа, за Нобеловата награда ли сте дошли, ми много хубуу, чакайте. Ние ше пием по ено кафе, вие пийте нещо и ей ся идваме.
Нервните ми окончания станаха като телефонен кабел дебели. Но хубавото е, че научих езици. Ето на един от Киргистан чака вече 7 години пред офиса за неговата Нобелова награда. Пратила го леля му. От Албания има едно много симпатично семейство. Отглеждат царевица, имали прасета. Хубави хора. Двама италианци, норвежец, Какума Магади от Нигер ми е приятел. Чака Нобелова награда за избелване на волска кожа. Жена му го пратила преди 9 месеца. Бегай - му казала - през 9 страни в десета и без Нобелова награда не се връщай. Или поне 50 000 евра да донесеш.
Чакаме.
Учим езици.
Спира ме един от комитета за нобеловите награди онзи ден.
- Ти ли си  Пишпунтаааа веее...?
- Да аз съм, защо?
- Пишпунтаааа... много езици знаеш - ми вика, - голема работа си ти. Много свят те знае, имаш връзки, познаваш само ВИП-ове, ей голема си работа.
Тва на български ми го каза. После ме покани на кафе. Тъжна история. Имал проблеми. Жена му избягала с водопроводчик, взела му сичкото. Само ена пижама и кухненска маса с три крака му оставила. Разплака се чак човекът. Ми стана ми мъчно, съжалих го. Услужих му с 10 000 евра, да си стъпи на краката. Каза:
- Щи ги върна, не се безпокой.
Чакам. Моята си Нобелова награда и 10 000 евра.
Стискайте ми палци.

Николай Михайлов

09.06.2010