Обичаме се с науките и това си е. Идва един ден съседката (дете уж ама не съвсем че беше десети клас светло кестенява дългокрака девойка дето умее и да се закача на това отгоре). Та идва тя и няма здрасти, няма добър ден ами направо:
- Слушай имаме проблем!
- А не, не, аз нямам проблеми! Не ми прехвърляй твоите! - отсичам аз и гледам настрани, че тя по една къса пола. Добре, че гащеризона е широк.
- Ние имаме проблем! - категорична е девойката - Утре имаме открит урок по физика на тема" Резонанс" и аз трябва да го преподавам, а бъкел не схващам. Та за това ти казвам, имаме голяяяяяяяям проблем. Ти трябва да ми го обясниш така, че да изкарам шестица. Кога започваме?
- Добре де! - съгласявам се аз - Ще ти обясня, но примерно след 18 часа.
- Добре! - погледна ме със сините си очи изпитателно и си замина.
В 18:00 започнахме с обясненията. Обяснявам аз като на блондинка. Рисувам вълни с цветни флумастри. Обяснявам понятия като амплитуда, честота и така нататък, но като погледна в очите ..празно пространство. След два часа рисуване говорене аха, аха почна да схваща. 
- Разбра ли вече за какво иде реч! - питам аз отегчено.
- Не съвсем! - отговаря момичето.
- Добре! - казвам аз - така няма да стане. Ще ти го обясня по другия начин с пример от живота.Ти гледаш ли канала за възрастни?
- Не бе, не го гледам! - отговаря тя срамежливо.
- Закълни се! - казвам аз. - Ако лъжа да ми увиснат циците!
- А няма, няма! Добре де, гледам го! - Какво общо има?
- Слушай ме внимателно - казвам аз - обяснявам: Мъжът е едната вълна, жената другата. Та си трепкат те в началото кой както му падне с различни честоти и амплитуда. Правят това - онова да не изпадаме в подробности и в даден момент затрептяват и се движат в синхрон. Момента в който са в абсолютен синхрон т.с. синнхронизират своите честоти и амплитуда на трептене и стават едно цяло те това е резонанса. Разбра ли ме?!
- Е как да не! То било лесно бе!
Тръгна си тя (написах "доволна" обаче ми се видя не съвсем на място) озарена.
На другия ден работим си. По обяд сме седнали и почиваме. С гръм и трясък пристига другото съседче съученик на Сисито и казва:
- Сисито днес по физика изби рибата! 
- Стоп! - му казвам - Нека тя да дойде! Искам тя да разкаже!
Не минаха и 15 минути и идва русата хала с бележник в ръка и казва:
- Виж бе, виж каква огромна шестица ми врътнаха днес. Сядай да не паднеш, че беше голямо шоу. - разказвам:
Преподавам аз както ти ми обясняваше. Рисувам с цветни тебешири по дъската вълни, амплитуди, честоти пиша назубрени формули, всичко си разказах. Учителката седнала на първия чин дъвче дъвка и се прави на ученичка. Накрая питам разбрахте ли урока ученици, а учителката каза:
- Да бе, ама не съвсем!
Та ми закипя отвътре и казвам:
- Забравете какво съм говорила до тук! Сега ще ви го обясня по просто и разбираемо! 
И си им го обясних дума по дума както ти ми го обясни. Като си казах всичко в стаята пълна тишина, а аз питам:
- Сега разбрахте ли що е резонанс?
И всичките в единен глас:
- Дааааааааааа!
А учителката:
- Браво Сисе! Пиша ти една шестица! И за годината ще имаш шест!
- Та ти благодаря за хубавото обяснение! Но не си мисли , че си освободен от обяснения на уроците по химия и математика! - казва тя с дяволита усмивка.
- Боже, Боже сбъркал съм си професията! - похвалих се аз ....ама на ум.
Та си мисля де: РЕЗОНАНСА МУ Е МАЙКАТА ....НОМЕРА НА КИТАЙКАТА...