Страшната жега принуди Ивелин да се скрие на сянка в подлеза. Според табелата на спирката автобусът, който той трябваше да хване, щеше да пристигне след 17 минути, така че имаше предостатъчно време за купуване на вода и нещо за хапване.
Той припряно развъртя капачката на бутилката и започна да лочи. За няма и минута погълна почти литър. Веднага му просветна. Избърса потното си чело с длан и погледна часовника си. Време беше да се върне на спирката. С бърза крачка се отправи към стълбището.
Погледът му се спря на млада жена, която се беше вкопчила с две ръце в парапета и мърмореше нещо, клатейки ядосано глава. До нея на стената бяха подпрени патерици. Левият и крак беше в гипс до средата на бедрото.
Ивелин я подмина и тръгна нагоре по стълбите. Миг по-късно осъзна, че жената в затруднено положение. Спря и погледна през рамо. Тя се беше извърнала настрани и се канеше с подскок да се добере до следващото стъпало. Справи се, но определено не с лекота. Болният й крак, както беше обездвижен ...