19,15 – 20,00 часа

Оглеждам се. Само тримата сме в коридора. В апартамента е тихо. Дори глухо звучащият глас на Василев не се разбира и може да се приеме за лек фон…

- Какво?

Здравчев ме поглежда триумфално…

- Жена ми миналия месец имаше рожден ден. И ти се смя на усилията ми да намеря оригинален подарък…

Сещам се. Тъкмо предвкусвах очаквания отпуск, а Здравчев все ме разпитваше какво по-така да купи. И не само на мен досаждаше. Всички разпитваше. Дори младия Каменов – макар той да минава при нас за неопитен в отношенията с жените… Впрочем, каква ли ще е реакцията на останалите, ако научат за отношенията му с дъщерята на Шефа…

- Така, така… Помня…

- За ваш срам – все женени, та и разведени, Каменов единствен се сети какво може да зарадва една жена. Че и ме заведе в нужния магазин. Жена ми така се възхити, така…

- Добре, какво общо има това със случая?

- Ангелова…

- Ангелова?

Здравчев става сериозен. Оглежда се и понижава тона:

- Подарих на жена си френски парфюм. Истински, оригинален. Не от голямо шише, а в класическа кутийка, с всичките му защити…

Започвам да включвам…

- И, като влизахме в хола, усетих аромата й… Същият! А Караджов каза, че… Разбираш ли – не е толкова чест подарък това. И да се окаже, че две жени в един вход имат еднакви парфюми…

Вдигам ръка.

- Добре! Но – може и тя да си е купила парфюм от там, дето го е купил Караджов. И кой казва, че неговият е изчезнал? А как ще докажеш, че парфюмът е един и същ? Мирише – ами да си мирише…

Здравчев е опитен и познава занаята. Затова не е бързал да ми каже, а е доизпипвал нещата.

- Отидох най-напред в малката спалня. Караджов потвърди за подарения парфюм. А в протоколите за обиск никъде не се споменава да е намерен подобен…

- Може пък… Може вечерта майка му да е подарила някому парфюма… - продължавам слабата защита аз…

- Да, бе… Особено на Ангелова, която твърди, че почти не се е виждала с тях… Ега ти случайността…

Съгласен съм. И вече замислям следващата стъпка…

- Ангелова какво ти каза за парфюма? Не вярвам да не си пробвал…

Здравчев лъска триумфиращи очи.

- Пробвах. Направих й комплимент, попитах я отде го е купила. Каза, че е подарък от мъжа й. И взе да ми разправя колко внимателен бил…

Отварям вратата на трапезарията:

- Христосков, може ли за момент…

А после тихо му обяснявам ситуацията. Той е сепнат, после ме поглежда:

- Колега, ти командваш…

- И затова – обиск в Ангелови. Да се намери тоя парфюм. Да се изземат няколко неща, парфюмът между тях. Здравчев, ти ще ръководиш. Христосков, вземи Василев и идете до дежурния съдия, трябва ни разрешително…

Извиквам Василев, обяснявам му набързо, той взема якето си от закачалката. И двамата излизат…

А в трапезарията Ангелов ме поглежда малко объркано.

Сядам срещу него и питам:

- Ангелов, какво ти е мнението за взаимоотношенията на Караджов с родителите му?

И той започва. Като не забравя да спомене Гераците и кавгите за пари…

Интересно, интересно…

Пак ставам. Искам да видя Шанков…

А на външната врата се звъни…

Хинов е отворил, когато надничам в коридора.

- Витанови – докладва ми той, придържайки вратата…

Отварям я гостоприемно, но заставам пред отвора. Витанов е среден на ръст, русоляв, с бръснато светло лице. Жена му е ниска, чернокоса…

- Извинете – казвам – но тук се струпаха доста хора. Обаче, няма да ви бавим. Даже… - като че се поколебавам – защо да не отидем у вас? И там да разговаряме?

Споменаването на разговора кара стегнатия мъж да се поотпусне. И той спокойно сочи към отсрещната врата:

- Заповядайте… И кафе ще има, може и друго…

- Е, за друго… На работа съм, все пак… Ей сега, само да се обадя на колегите и идвам…

Те се отправят към дома си, а аз казвам на Хинов:

- Като пристигне Здравчев – да започне обиска. В никакъв случай да не прекъсва разговора ми с Витанови…

И пресичам стълбищната площадка…