00,30 – 01,30 часа.
Вече час как продължават разпитите. Казано формално – събеседванията. През стаята са минали вече шест човека. Трима веднага отхвърлям. Старият бай Недялков – строителен магнат в провинциални размери. Което не може да се каже за физическите му. Опитен бизнесмен, от старата школа – едновремешната. Бои се от излагация. И от жена си. Затова цяла вечер бил в Големия салон – играл карти и пийвал. По малко – знае си мярката…
После – Караколев. Или, както още му викат в града, Пешко Теленцето. Наследник на неотдавна починалия Иван Караколев. Дошъл. Напил се /май и се дрогирал/, заспал в поръчания кабинет… Като гледам какви ги върши, скоро няма да има средства за това „елитно“ заведение…
Накрая – Минка Болярска, наричана Мамата. Яка, здрава, напориста жена. Семейният бизнес е в нейни ръце, мъжът й е фигурант. Дори не го взела със себе си тая вечер. Имала важен разговор с Моньо Генчев. Много важен – такъв, че се наложило в почивната вечер да дойде и да обсъжда с него сделката. Не казва, разбира се, каква точно. Но не е било любовна среща. Минка е такава жена, че ако прегърне Моньо… Ще трябва да го изчегъртват от нея… Пък и не е от ония, дето кръшкат. Семейна жена, патриархален тип… По-скоро – матриархален. Домът, децата, мъжът, евентуалните внуци – това е кръгозорът на частния й живот…
И, естествено, няколкото фирми, които върти като магаре воден долап. От което парите текат като вода…
И тримата дошли, заели се с делата си – кой играл, кой спал, кой обсъждал, по коридорите не са бродили, с други хора не се срещали. Като изключим сервитьорите. И пиколото…
Него също видях. Младо, двайсетинагодишно момче. Учело икономика в морския град. Задочно. Такива момчета нямат средства за редовно следване. Височко, слабо, бледо. Всяка вечер било на работа – поема гостите от портиера, води ги до поръчания кабинет, предупреждава сервитьорите, че клиентите са пристигнали, търчи по извънредни поръчки…
И така – седем дни в седмицата. За да може по време на сесиите и очните занятия да вземе отпуска…
Цанко Герчев, по документи живее нейде близо до нашия блок. Но – не е момиче, камо ли хубаво, та да го забележа…
- Дойдох в седем часа – разказа ми той – После започнаха да идват гостите. Господин Крънчев дойде към седем и половина. Посрещнах го на входа – тъкмо бях завел господин Караколев в кабинета му. И тръгнах да извикам някоя от госпожиците. Но, когато Пени отишла, господин Караколев вече спял… Тя ми го каза – срещнах я на връщане от кабинета на господин Крънчев. А него заведох в 23 кабинет… Тоест, третия на втори етаж…
- Разбирам, разбирам…
- Въведох го…
- Опишете действията си подред…
- Отворих вратата, вътре светеше – тъмен кабинет не оставяме, посочих му хладилника, барчето, отворих към банята, после отидох до вратата…
- Крънчев за пръв път ли идва, та се налагаше да му показвате кое къде е?
- Не, не… Той често е тук, а и 23 кабинет е нещо като частен. Само той го ползва. Но господин Динков изисква гостите да се посрещат по определената церемония, все едно идват за първи път. Атмосфера, казва…
- Добре, добре… После?
- После излязох, срещнах Пени, която идваше от 28 кабинет. Каза ми…
- Какво?
- Амиии…
- Говорете, де!
- „Онова теленце, вика, заспало с цигарата в устата… Добре, че му я взех иначе ще подпали клуба…“
- Така… Натам…
- Ами… Пени отиде при момичетата – на бара в Големия салон. Аз слязох долу и то точно навреме. Господин Минчев тъкмо влизаше, та го поех от вратата… Натам мога да ви изброя кой кога дойде и…
- Това е хубаво, но ще ми ги напишете така – по реда… А нещо особено да сте видели или чули?
- Не, не… Беше си като всяка нощ – идват гости, някои си тръгнаха, но те не са от редовните…
- Например?
- Господин Шалаваров беше само половин час тук. В бара пи едно и си тръгна. Господин Ангелов – заместник-кметът, мина също за едно, господин Киселков, адвокатът, имаше кратка среща с доктор Зейналов, но за половин час се разбраха…
Брех… То целият град се изредил… Добре, не целият град – нормалните хора по това време са по домовете си, но бизнес елитът… Интересно, кметицата дали идва?
Изпращам пиколото да направи списъка, викам следващия…
С тия двамата се оправих бързо. Единият бил в Големия салон, където правил компания на бай Недялков, вторият в Малкия салон гледал „програмата“. Евфемизъм – там е стриптийз барът…
Но и двамата не са мърдали от местата си – сто процентово алиби…
Звъня на Киров:
- Нещо интересно?
- Има нещичко…
- Добре… Хайде, вземи Здравчев, извикайте и стажанта и елате в 23 кабинет – да пообсъдим кое какво…
И тогава в кабинета нахълтва Илия Мирков…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados