Полунощ. Тишина. Той седеше замислен на терасата взирайки своя замислен поглед в мрака, в забързаните коли, чиито шум бумтеше в ушите му всяка нощ.

Всяка нощ. Той виждаше един силует, закръглен и все така приканващ за прегръдка. Но, приближеше ли се към него ставаше все по далечен и далечен някъде в нощния мрак.

Напрягаше се да я познае, онази за която цял живот е бленувал. Онази , красивата правеща го щастлив.

Дали беше тя, или грешеше?! Или просто беше  една проекция на болното му депресивно съзнание.

Все я виждаше. Всяка нощ. Там на терасата. Весела както винаги с тази закачлива усмивка и смях звънлив като детска песен.

Джордж искаше толкова силно да я докосне... Приближаваше се, а тя все изчезваше някъде гледайки го така от високо.

Недостижима цел. Имаше я. Изгуби я , толкова безвъзвратно, че дори не усети в онази септемврийска нощ. Чуваше се монотонния шум на колите и разговорите на преминаващи минувачи и нейният плач, когато и каза, че има друга.

От тогава Джордж не я беше виждал. Липсваше му. Не смееше да и позвъни, за да не я накара да изчезне от съзнанието му. 

Не искаше да изчезва. Не искаше да остава сам вечер. Не искаше тя да е само един мъглив силует в мрака . Не му се искаше да е така недосегаема и студена.

Искаше и топлата усмивка с която го будеше сутрин, сложила крачето си върху него и думите: " Обичам те, любими!"

Беше късно. Стана от стола на терасата и легна по корем на леглото. Отвори лаптопа си и по случайност файлът, който се отвори беше профилът и в социална мрежа. Толкова ненаситно гледаше снимките й. Искаше му се да е при него и да заспят прегърнати, както преди.

Минаха се две години откакто Джордж и Каролина не са се засичали. Сякаш бяха векове за тях и инатът им.

При нея имаше други. Тя го забрави и продължи напред. Но, все още вечер преди да заспи си спомняше техни моменти на щастие и любов.

При него нямаше други, работеше усърдно, с едничката цел да се издигне като най-добрия в Ай ти сферата и да си я върне отново - Богинята на неговото сърце.

25 /08 / 2019г.