- Здравей, Еди!

Никога не го бе назовавала по малко име.

   - Лайла, направи ме толкова щастлив! Само, ако знаеше...

Хейс я обсипваше с безброй целувки.

  - Едгар, ще ме задушиш. Толкова силно си ме притиснал. Тук съм, няма да избягам!

 Лицето на Лайла сияеше. Тя гледаше тъжните, влюбени очи на Хейс, а неизказаното и' щастие искаше да погълне цялото време на света и той да бъде свят само за тях двамата,

 Малката, бяла къщичка и приказното кътче от Рая, съчетало даровете на морето и вековни дървета, сгушени в прегръдката на величествен, скален хълм, промениха живота на Лайла и Хейс. Част от вечността превърна времето им  в безвремие.

 И двамата бяха силно притеснени в началото. Не говореха за своята нелепа раздяла и не искаха да я анализират. Сега се наслаждаваха само на прекрасните мигове заедно.

Минаха много или малко дни. Не можеха да преценят. Ставаха рано сутрин. Хейс се събуждаше първи. Целуваше нежно косите на Лайла. Тя се протягаше с усмивка и затворени очи. Любеха се страстно, като за последно. После закусваха тихо, потънали в някакъв триизмерен покой, непознат до сега и за двамата. Всяка сутрин намираха пред вратата кошница за пикник с вкусни ястия и напитки, но на тях им беше все едно. Толкова погълнати един от друг, не си задаваха въпроси кой или кога им носи провизии без дори да разберат. Отиваха на плажа. Златно пясъчно местенце, потопило полите си в приказно синята вода, открадната от морската съкровищница на Нептун.

  - Защо не сме правили това преди, Еди! Никога не съм била по - щастлива! - попита един ден Лайла, докато изцеждаше мокрите си коси.

  - Не знам, нищо не ни е спирало, може би само светската ни суета.

  - Едва ли! По - скоро сме твърде големи егоисти.

  - Лайла, искаш ли да се омъжиш за мен още?

Лицето и' стана за миг сериозно.

  - Не, вече не. Мисля. че това ще ни направи по - нещастни.

  - Но аз много те искам за своя съпруга, мила, обичам те!

  - Аз също те обичам, но вече не искам да се женим, така ни е добре.

  - Искам да си винаги до мен, Лайла. Не искам да се разделяме, искам да си моя завинаги, само аз и ти, разбираш ли?

  - Аз вече съм твоя, завинаги и няма да се разделим, Еди. Обичам те безумно, мили!

И дните на щастие продължиха, много или малко, не можеха да преценят.

 Тази сутрин Хейс се събуди малко по - рано. Мястото до него беше празно. Той изпита още сънена тревога, после реши, че Лайла е може би в банята и се усмихна с облекчение.

 Но нея я нямаше. На възглавницата запазила част от аромата на лекия и' парфюм имаше сгънато листче, прощално писъмце за Хейс.

Някой звънна на вратата. Чак сега Хейс разбра. че има звънец. Той отвори. Шофьорът с белия джип ухилен до уши.

  - Г-н Хейс, време е да Ви върна у дома. Ще Ви чакам отпред.

Хейс събра багажа си бързо. Листчето от Лайла стоеше в джоба на ризата до сърцето му. Пътува сам в самолета.Прибра се в къщи привечер. Пусна си радиото. Посегна към телефона, после се отказа. Втурна се навън. Хвана първия спрял автобус и почти безпаметно се озова пред вратата на Лайла. Страхувше се да и' позвъни. Още не беше прочел писмото. Някакво тревожно чувство му нашепваше. че това е сбогуване, за което никога няма да бъде готов. Накрая позвъни. Вратата отвори млада, чаровна жена с малко бебе на ръце.

  - Добър вечер, г-не, кажете!

  - А-а, търся г-ца Лайла, добър вечер!

  - Няма такова лице тук. Може би е някой от предишните собственици. Ние купихме апартамента преди два месеца. Попитайте портиера.

  - Благодаря Ви, извинете за безпокойството!

Хейс бавно слезе по стълбите към партера. Листчето още стоеше непокътнато до сърцето му. Почука на прозорчето на портиерната. Посрещна го усмихнато лице на Дядо Коледа в пенсия.

  - С какво да бъда полезен г-не?

  - Интересува ме г-ца Лайла Драйв. Тя живееше в апартамент 17.

  - А-а милата Лайла! Вие близък ли сте?

  - Ами аз съм годеникът и'.

Портиерът видимо се притесни.

  - Вие сте годеникът и'? Как тогава не знаете?

  - Какво да знам?

  - Г-ца Лайла почина от рак преди 5 месеца. Семейството и' продаде апартамента. Сега, ако ме извините имам си работа.

Хейс излезе навън.Валеше като из ведро. Повървя малко пеша, после спря под стряхата на едно магазинче. Отвори смачканото вече листче.

  " Писмото на Лайла "

   Предлагам ти тя да бъде ничия къща и двамата да я ползваме, когато ни се иска.

 Представи си колко мрачен и празен щеше дс бъде приказният свят, ако пантофката на Пепеляшка не беше намерена, Спящата красавица не се бе събудила или пък Герда не беше успяла да спаси Кай от Снежната Кралица.

  Във всяка приказка има по малко тъга, но за добрите винаги има хубав край.

И аз живея в своята приказка. Искам тя да свърши добре. Помогни ми да я напиша, остани и я изживей с мен до края, защото безумно те обичам и искам да те направя щастлив, но за това са нужни двама. Оставям ти ключа на вратата. Не го пренебрегвай, защото не знаеш какво ще откриеш, когато я отключиш, а когато я заключваш, всичко преживяно ще бъде само твое и само ти ще знаеш тайните на сърцето ми. Оставяй ми знак, когато идваш - малка светлина на прозореца или нещо, по което да позная, че си там и аз винаги ще се отзовавам. Повярвай ми, нищо в живота ми не е по - важно от теб! Позволи ми да те обичам или ме забрави завинаги! Поне това не оставяй недовършено.

Лайла