m770921
Nombre
Мария Георгиева
Оставям ключа от вълшебната врата,скрила тайните на моето въображение и искам да подаря своите съкровища на онеэи,които биха искали да попътуват в света на фантаэиите!
Obras seleccionadas
11 el resultado
Не помня то къде остана,
изгубено в отломъци сърце,
збравено и с нелечима рана,
принудено по пътя си да спре.
Не ще го търся, нито ще го моля! ...
изгубено в отломъци сърце,
збравено и с нелечима рана,
принудено по пътя си да спре.
Не ще го търся, нито ще го моля! ...
884
1
- Обичаш ли ме ? - попитала гугутката своя другар в живота.
- Не знам! - отговорил той. - Не познавам чувство различно от това да мисля само за теб и сърцето ми да бие само за теб. Може би е това, как мислиш?
- Не знам. - отвърнала тя. - И аз не познавам чувство различно от това да те гледам и да по ...
- Не знам! - отговорил той. - Не познавам чувство различно от това да мисля само за теб и сърцето ми да бие само за теб. Може би е това, как мислиш?
- Не знам. - отвърнала тя. - И аз не познавам чувство различно от това да те гледам и да по ...
315
1
Ето ти една приказка:
Имало едно време една “Принцеса на Татю”, която била отгледана с правото да си мисли, че и’ се полага император за съпруг.
Но един обикновен лакей, прост и недодялан, много я харесал и я съблазнил с измама. Облякъл одеждите на императора и сложил короната му, но тези неща той о ...
Имало едно време една “Принцеса на Татю”, която била отгледана с правото да си мисли, че и’ се полага император за съпруг.
Но един обикновен лакей, прост и недодялан, много я харесал и я съблазнил с измама. Облякъл одеждите на императора и сложил короната му, но тези неща той о ...
390
1
1
Тъжен поглед се рее самотно
в бездънната синева
и душата почива охотно
в порив бляскав на доброта.
На антената сива, заспала ...
в бездънната синева
и душата почива охотно
в порив бляскав на доброта.
На антената сива, заспала ...
556
1
Родих се нежелана, хората, които ме създадоха искаха момче или дете, но не мен.
Аз бях разочарование за тях, а за себе си още по-голямо. Единствените хора, които се зарадваха на моето съществуване бяха родителите на майка ми. Затова сега единият вече не е между живите, а другият върви към края на пъ ...
Аз бях разочарование за тях, а за себе си още по-голямо. Единствените хора, които се зарадваха на моето съществуване бяха родителите на майка ми. Затова сега единият вече не е между живите, а другият върви към края на пъ ...
614
1
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
