Новите приятели 2

                   Иззвъня мобилен, едното Али вдигна, мълча малко и затвори.

                   Натоварихме количките една връз друга, посочи напред и тръгнахме...

                   Прехвърлихме и тази стока от камион в камион,.. Алито плати по 80 евро ...

- Ако иска още работи тук ела вечер пак... - ми каза Голямото Али

Съгласих се,...

Днес вече е събота, ще спя цял ден, вечерта ще дойда пак, щом ме искат да работя с тях...

Отново чакахме камион,...така и не разбрах системата им на товаро-разстоварната

работа как се уреждат,.. нали за извършената работа даваха веднага парите...

- Ти каза България,.. аз Пакистан,.. далече Пакистан... - тъжно каза едно Али

Взех един картон, извадих химикалка от якето и урокът по география започна...

- Тук Гърция, Елада,.. Атина - рисувах по картона - тук Турция Истанбул.. тук Бейрут,..

тук Ирак -Багдат,..тук Пакистан.. тук Исламабат... тук на морето Карачи...

Над Гърция очертах контурите на България ..

- Тук България,.. тук Филипополис...тук Румъния...

Гледаха и слушаха ''преводача'' Али,.. настъпи шумотевица на техния неразбираем език

- Али казва Пакистан далече, България близо,.. пакистан човек 10 дни идва Гърция, а ти..

- Аз за 10 часа,.. една вечер е пътят и само с един автобус...

Една вечер ги попитах, ходят ли на Омония, на Акропола...по уличките на Монастираки...

Само малкото Али веднъж ходил преди време до Посолството на Пакистан...

- Бутрус, кога ходи,...работи вечер, после спи, после работи,.. кога да гледа..

Тук има банка и праща пари Пакистан жена,.. не трябва Омония, има жена деца Пакистан

пари трябва Пакистан не Омония...

Една вечер реших да ги изненадам,.. направих сандвичи с кашкавал, кетчуп,..

купих по една кутийка Кока Кола,по един шоколад... така де, толкова време работя с тях,

един вид за благодарност...

- Али, кажи пакистански човек има кола, сандвич,шоколад за всички... да ядем - и разтворих торбичката - Заповядайте...

- Бутрус, пакистан човек не яде сега,.. аллах не дава яде, пие,..има рамазан..

Ти яж, ти не пакистански човек...

- Али не,.. няма да ям,.. щом работя с пакистан пипъл и аз съм такъв,...утре ще ям..

Малкото Али им преведе и те одобрително заклатиха глави...

Завързах торбичката и я покрих с якето,.. отидох до чешмата и си измих ръцете,..

т.е. и аз съм чист като тях,...няма да умра гладен за една вечер ...

            Една утрин Голямото Али чрез ''преводача'' ми каза

-  Бутрос, имаме празник и заповядай в нашата къща да празнуваме...

Приех, нали все пак работим заедно, защо да им отказвам, и те са хора,..

Какво от това, че техния бог е с друго име....

От сладкарница купих банбони, сладки няколко вида за подарък и отидох...