Имаше тъмнолилава коса, големи, блещукащи очи и малко сладко носле. Усмивката й изкарваше тръпчинките й на показ. Кожата й беше бяла, а дрехите й тъмни. Тялото й имаше перфектните извивки, сякаш беше излязло от най-смелите ми фантазии. На китката на лявата си ръка имаше татус - слънце и луна, вплетени заедно, с много завъртулки и символи. Имаше няколко пиърсинга. Външният й вид крещеше „лошо момиче”, но отвътре беше още по-лоша, палава и в същото време нежна и красива!

Тя се появи почти неочаквано. Беше зловещо и в същото време красиво, как косите й се развяваха от вятъра. Беше заобиколена от хвърчащи листа, подчартаващи тайнствения й образ. Мракът не позволяваше да видя лицето й, но си спомням и най-малката тръпчинка. По гласа й разбрах, че е развълнувана, може би заради срещата ни.

-Какво правиш тук сам... в този мрак? – промълви тя.

Наистина беше мрачно, но красиво. Погледнеш ли нагоре, виждаш черните клони на дърветата на фона на тъмносиньото небе, обсипано с блещукащи звезди.

-Чаках те... отговорих й, долавяйки усмивка в крайчеца на устните й. О, тези устни... Най-сладките устни. Толкова плътни и кърваво червени.

Внезапно започнах да си спомням всеки един момент, който бяхме прекарали заедно миналото лято. Всеки неин поглед, всяка нейна усмивка. Всяка една прегръдка, всяка една целувка. Всяко едно докосване, всеки страстен миг. Забравени чувства започнаха да изплуват.

Почти превъзмогнал я, аз живеех почти щастлив. С новата работа, новото жилище, новата приятелка. Почти бях запълнил празнотата в сърцето ми,която тя остави. Чувствах се слаб. Слаб пред избора да спра това, което предстоеше да стане или да се поддам изцяло на чувствата и желанията си. След толкова дълго време това, което исках, стоеше пред мен, изпиваше ме с поглед, желаеше ме.

Тя пристъпи към мен. Почувствах топъл полъх, усетих нейния парфюм и бях завладян от опияняващите й очи. Осияна от лунната светлина, тя блестеше. Дрехите й бяха предизвикателни и умопомрачителни. Бяхме на сантиметри един от друг. Устните й почти докосваха моите.

В ума си водех битка между разума и желанието. Всичко, което бях постигнал без нея, щеше да се срине за един миг. Но всичко, което бях постигнал, без нея не означава нищо. Всякакви сценарии минаваха през главата ми. Какво ще стане ако я отблъсна, какво ще стане ако се отдам на целувките й...

Замислен за миг се върнах в реалността. Погледнах в очите й, светлината от луната се отразяваше. От предизвикателния й поглед омекваха краката ми. Не можех да издържам повече. В нея имаше нещо странно и различно, което ме съблазняваше. По всичко личеше, че се желаем взаимно. Тя караше най-мръсните ми фантазии да изникват в съзнанието ми.

Побъркан от възбуда я сграбчих, целувайки устните й толкова жадно. Досегът с устните й разтърси тялото ми, сякаш ток мина през мен. Бях запленен от начина, по който се целува. Не исках този момент да свършва.