Имаше тъмнолилава коса, големи, блещукащи очи и малко сладко носле. Усмивката й изкарваше тръпчинките й на показ. Кожата й беше бяла, а дрехите й тъмни. Тялото й имаше перфектните извивки, сякаш беше излязло от най-смелите ми фантазии. На китката на лявата си ръка имаше татус - слънце и луна, вплетени заедно, с много завъртулки и символи. Имаше няколко пиърсинга. Външният й вид крещеше „лошо момиче”, но отвътре беше още по-лоша, палава и в същото време нежна и красива!
Тя се появи почти неочаквано. Беше зловещо и в същото време красиво, как косите й се развяваха от вятъра. Беше заобиколена от хвърчащи листа, подчартаващи тайнствения й образ. Мракът не позволяваше да видя лицето й, но си спомням и най-малката тръпчинка. По гласа й разбрах, че е развълнувана, може би заради срещата ни.
-Какво правиш тук сам... в този мрак? – промълви тя.
Наистина беше мрачно, но красиво. Погледнеш ли нагоре, виждаш черните клони на дърветата на фона на тъмносиньото небе, обсипано с блещукащи звезди.
-Чак ...