- Чист въздух! Искаме чист въздух! Чист въздух! Искаме чист въздух! – застанала пред общината, Магдалена скандираше това по цял ден в продължение на седмици, но без голям успех. Малцината, които се спираха да чуят за нейната инициатива, отминаваха бързо и не вярваха, че може нещо да се промени. Останалите я гледаха с недоумяващ поглед и си казваха: „Тази е луда! Тръгнала да протестира срещу мръсния въздух, като че ли няма по-важни проблеми за решаване в момента.“ Тя обаче продължаваше с още по-силен глас и чакаше онези, които щяха да застанат до нея и да споделят пътя ѝ.
Магдалена беше на двадесет и седем години. Родена и израснала тук, след бала си събра багажа и замина за София, подобно на други нейни връстници. Беше убедена, че никога няма да се върне да живее в този малък град. По много причини се върна, но най-вече, за да се опита да разбере себе си и да намери спокойствие. Не смяташе да започва работа веднага, затова разполагаше с достатъчно време за размишления над живота и заоб ...