И двамата бяхме прекрачили късната есен на живота. Събра ни съдбата. Беше есен и кленовете бяха обагрени с кървавите си листа. Идваше зима и ние търсехме топлина. Намерихме я в кафето на площада, на чашка чай и кроасан. Топлина имаше и в очите ни, до вчера непознати. Шофирах загледан в пътя. Около нас, по магистралата летяха коли, камиони. Отново бяхме тръгнали към кафенето на замъка, далеч от хорските погледи, но близо до красивото езеро и прелестния парк. За първи път ти постави ръката си на моята. Твоята малка нежна ръка лежеше върху моята и не смеех да направя никакво движение. Страх ме беше да не изчезне топлината, която за пръв път чувствах в цялото си тяло. А беше късна есен, и зимните студове вече чукаха на вратите.
Снегът и студът завладяха града. Парковете опустяха. Спаси ни търговският център далеч от квартала където живеехме. Часове наред седяхме на чашка чай или кафе с дребни сладки, разглеждахне огромният албук с репродукции на импресонистите, четех и ти превеждах, а ръка ...