И днес времето обещаваше да е топличко, слънчево и изпълнено с много обич.
Пръскахме се отново из водата, гмуркахме се един към друг, ръцете ни вече се застояваха по-дълго по другото тяло, галеха или пощипваха нежно. Тук-там под чадърите се виждаха и други кемперуващи, но нали е море, почивка и безгрижие, никой не обръщаше внимание какво правят другите, защо вдигат врява или са потънали в обещаваша прегръдка.
Слънчевите лъчи причудливо се пречупваха по капчиците вода по телата ни. Хванати за ръце като първолаци, мързеливо се тътрихме към душ кабините. Ръчичката на Мимето потреперваше някак по- особено в дланта ми, пръстчетата й се присвиваха, отпущаха... Всеки в отделението, М-мадами
Ж - жентълмени, да ама тук защо ли нямаше такива указателни табелки.
Шарен афиш привлече вниманието ми, тази вечер има безплатен концерт в театърчето към къмпинга, ее, там сме разбира се, щом е безплатно, пък и да се забавляваме няколко часа.
Пред мен малко шкембест чичка носеше тракащи шишета бира ''Амстел'', мдаа, трябва да проверя нашите запаси, ''Амстел'' или ''Алфа'', по стекче от всяка.
Около надуваемият дюшек в жълто долнище и тениска се въртеше Мимето, загадъчно усмихната.
Прегърна ме, погали плещите ми, размачка ушенцето ми, другата й ръчичка провери в боксерките.
- Ела да идем вътре, притеснително е тук навън, все пак има подранили любители на морето - шепнеше в ухото ми - Ела да видиш изненадата.
И ме поведе вътре.Леглото заслано с голяма хавлия, отстрани две по-малки, три ароматични клечки димяха във вазичка. Ухаеше на нещо непознато.
Подхванах тениската и я измуших през глава. Белите й момински гърди с нетърпение очакваха нежност, жълтото долнище пазеше междукрачието й, не че изпълняваха ролята на пазач, колкото да подсетят, че щом е там, значи не за всеки е разрешено. Технологията по свалянето му , ми е ясна, само да не скъсам препаските...
Скоро и боксерките ми бяха история.
Предимство и недостатък на тясното място е, че няма накъде да бягаш. Ръчичките й нежно опипваха готовността му. Увери се. Погледна ме в очите, затвори ги в знак на съгласие, отвори ги.
Беше във въздуха, ръцете й сключени на врата ми, краката на хълбоците ми.
Лек възглас от двама ни. Усещахме си ги. Намерили са се...Нежно любовно се движеха.
Добре, че няма аларма или устройство за засичане на времето в кемпера.
Лежахме бездиханни и все още пулсиращи. Обладани от любовния си порив, не ни беше до приказки '' Нали внимаваше...'', '' А, трябваше ли...'', '' Не, не трябва...''.
Чувствахме само, че лежим приятно, а от ароматните клечки, не можеше да доловим друг мирис.
- Мога да ползвам тоалетния бокс в кемпера, нали - попита тя, придържайки кърпа между краката си
- Разбира се, има вода умерено топла...
Телцето й потъна в бокса. Ох, ще гледам как се сапунисва и мие, вълнуващо ще е.
Иска ти се. Тя влезе и хлопна вратата. Скочих бързо и с гащи в ръка, бегом към душ кабините.
Тя вече бе направила сандвичите, кафемашината бръмчеше за топло кафе.
- Сядай отвън, за минутка съм готова и нося закуската.
Дъфчехме с наслада, поглеждахме се лукаво. На простова висяха две малки и една голяма хавлии.
- Да слагаме банските и да вървим във водата - предложих
Ох, всичко е на една ръка разстояние . Събличахме се, обличахме се един срещу друг, прехапали устни и с все още жадни очи, но за момента запазихме самообладание. Напуши ме смях.
- Какво има, нещо не ми е наред ли - попита Мимето и се заоглежда
- Знаеш ли, сети се за един стар виц. Катаджия спира колата на мацка за рутинна проверка '' Крик, резервна гума, пожарогасител... мацето ги показва. А триъгълник имате ли...''
- Нее, обръснах гоо - кикотеше се Мимето - Какво зяпа, не видя ли
До конец остана да се заиграем отново на кемперната спалня...
Водата обгръщаше телата ни, нежна и галеща като женски ръце. Слънцето отново причудливо се пречупваше по тук-там малки вълнички в краката ни. Газехме до над глезените, подритвахме пръски вода един към друг, събирахме шарени камъчета или мидички, наслаждавахме се на необятния морски простор.
Безгрижни хора, или заети с друга мисъл.
- Искаш ли Миме,да... - нерешително казах - Даа, да вървим на сянка
От душ-кабините до кемпера вървяхме едва-едва. Заблуда на противника, а всъщност ни се искаше да тичаме. да хвърчим.
Прохладата в кемпера ни обгърна. Трескаво помагахме на другия да се съблече, кемпера заприлича на бит пазар от разхвърлените ни бански.
Не говорехме, само с жестове се направлявахме. Мярнах само голямата бяла хавлия на леглото, а нямашв време за ароматни пръчици...
Мимето замря отново, поразклати се малко, пак утихна в очакване. Изригнах на тласъци.
- Ооох, топличко,... живително топличко - мъркаше тя в ухото ми и нежно, и ритмично се приближаваше и отдръпваше.
След минути тя беше отново в тоалетния бокс, затвори вратичката,... няма нищо за гледане.
А аз икономисах водата на душовете към къмпинга. Е, имам цяло море...
- Знаеш ли - предложих след следобедната дрямка под сенника - Имаме продуктите на леля Стефка, още доста неща за ядене и пиене, какво ще кажеш да се обадим на родителите си и кажем, че се връщаме след понеделник, а все някак ще оправдаем 1-2 дни отсъствие от работа.
Тя ме погледна.
- Наистина ли,... наистина ли ти харесва с мен - тихичко попита - Искам разбира се, с теб се чувствам много по-сигурна.
Кой знае защо, родителите ни приеха за нормално съобщението, може би преди ние да го решим, те тайно са се надявали да бъдем заедно.
А дните и нощите ни бяха незабравими, изпълнени с много ласки и настроение.
Пътувахме вече към къщи. Мълчахме. Вероятно премисляхме преживяното през тези дни.
- Петьо, може ли да спреш на някаква отбивка, паркинг .
- Защо, лошо ли ти е
- Не, напротив, много ми е добре...Искам да се любим с теб тук и сега. Не знам дали ще има друг път - говореше тя и аха да се разплаче.
Погледнах я за миг. Ами хубавичка е, даже и ако се разплаче. Какво пък, всъщност, какво търся аз, и аз не знам. Такава отракана и лъжлива като Даниела. Не бях я питал защо се е развела с мъжа си, приех я такава, с всеки може да се случи и не е първата или последна разведена. Но ето тя продължава по същия път, ако бях заслепен и се оженя за нея, и продължи в същия дух, щях ли са стоя равнодушен, само защото бях хлътнал по нея. Ами другите преди Даниела, търсеха само забавления, пътувания по света, с малката подробност '' Е плащам ти с любов, другото плащане е твоя грижа...''
Мимето, на една ръка разстояние, но...Макар, че скрито си я харесвах и малко несериозно подхождах към нея, не бяхме ли допълнение един към друг.
Наближавахме и табелките паркинг. Тук-там под сенниците паркирани леки коли, насядали хора в беседките. Спрях на сянка под голямо дърво.
- Госпожице, на вашите услуги - шеговито казах и с реверанс само с ръце
- Отново започваш хумористично - вметна тя - Или несериозно
- Извинявай Миме,... ти харесваш ли ме. Е, щом ме харесваш, от къде си сигурна, че и аз не те харесвам, и че няма да има друг път, ще уточня, любов в кемпер...А ти сега наистина ли ме искаш, или само така
- Само така,...мама правилно казваше ''Ако имам една коприва, щях да те нашляпам с нея по гол задник '' - ядовито отдума.
Ядоса се наистина, гърдите й се повдигаха учестено, устните стиснати. Остава да каже '' Слизам тук и приятен ти път '' . Изтръпнах при тази си мисъл.
- Няма ли да откопчееш колана и завъртиш седалката
И докато тя се суетеше, станах от мястото си, застанах в коридорчето. Хванах я за ръка и притеглих към себе си. Устните ми се впиха в нейните.
Разхвърчаха се тениски, панталонки. Гърдите ни се оголиха. Долното ни бельо се предаде.
Усещах играта на ръчичките й, моята галеше дупето й, другата свивките над междукрачието.
Целувки заглушаваха евентуални стонове. Бяхме обезумяли като диваци.
Приседнах върху въртящ се стол, придърпах я. Тя ме възседна и почувствахме меката им топлинка.
Колко сме подскачали така нямахме представа, нямаше и гонг да възвести краят.
Бяхме отново омаломощени, притиснати един в друг, потръпващи.
После се понадигна, положи шепата си в междукрачието, душът в бокса шурна, и отново при затворена врата.
Тя ме чакаше с кърпа в ръка пред тоалетния бокс, разгърна я и нежно взе да прибърсва водните капчици по тялото ми, между краката ми. С някакъв приятен унес проверяваше какво е свършила.
Потеглих бавничко. Тя приготви и поднесе чашките с кафе с бишкота.
Беше ни приятно и леко на душите...
След няколко месеца усетихме, че няма смисъл да си определяме срещи из кафетата, да се промъкваме тайно в къщите си, уж никой не знаеше, че се срещаме не само за да броим звездите.
И решихме да се оженим.
Предизвикахме малко фурор и завист, заради идеята ни.
Сватбено украсения кемпер, шофиран от брат ми, спря пред червената пътека в ресторанта.
Снахата пъргаво изкочи, отвори кемперната врата, там величествено изправена бе Мимето, в дълга бяла рокля с букет бели рози. Баща й помогна да слезе, направиха няколко крачки и предаде ръката й в моята. Оркестърът засвири Менделсоновия, а ние пристъпяхме важни до масата на младоженците
И шум, веселие, наздравици и след седмица сватбено пътешествие с кемпер из Халкидики.
Мимето излезе в отпуск по майчинство и всички решихме да работи след това във фирмата, за да разтовари снахата и мама. Взе сертификат за застрахователен брокер, за експерт-счетоводител.
Беше ми приятно като ги видя майка, снахата, Мимето, винаги заедно, не деляха работата във фирмата, грижеха се заедно за деца и племеници.
Приеха радушно леля Срефка, а не мъжете чичо Гошо, а аз лека-полека свикнах да им казвам бабо и дядо, нали така се изискваше от едно време.
С Мимето и децата отсядахме в къщата ни в Хрисовуно на морето, но ни беше по-приятно и забавно с кемпера.
Деца и племенници поотраснаха и вече предпочиаха самостоятелност в Хрисовуно, а бабите им с удоволствие ходеха да почистват.
Лежахме с Мимето на големия надуваем дюшек встрани от сенника, сгушени един в друг и загледани в лунната пътека или в безброя трепкащи звезди.
Мдаа, всичко е на една ръка разстояние, остава само да пресегнеш...
..............................край....................
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados