Огледай се наоколо и кажи какво виждаш?! Има ли място за нас в този свят?! Няма ли да е по-добре, ако съществуваме поотделно или трябва да вървим плътно един до друг, та дори, ако трябва ръка за ръка, само и само да си докажем (но не на инат, а защото го искаме), че можем да преодолеем всичко и да бъдем заедно?! Толкова много ми се иска да получавам отговорите на всички въпроси наготово и по начин, по който няма да ми причини болка... Иска ми се всичко да е адски лесно и да не трябва да се замислям и да взимам решения, които в крайна сметка може да се окажат погрешни... Че кой иска да греши, при условие, че за почти всичко в този живот няма втори дубъл.

   ГОРЧИЛКАТА. Тя е най-страшна. Горчилката, която се трупа в душата до такава степен, че тя губи блясъка си, губи способността си да лети и единственото възможно място, където би могла да седи, е в калта. Оная кал, в която ние сами я поставяме, губейки способността си да разсъждаваме, ослепели от болка, губим себеуважението си, в старанието си и неистовото желание да задържим даден човек до себе си. А дали си заслужава?!

   БОЛКАТА. Това чувство винаги е най-силно, когато му се отдадем изцяло. А дали някой е в състояние да се бори с него, точно когато е невъзможно и не сме способни да му се противопоставим?! А дали пък някой е в състояние да определи и контролира до каква степен може да ù се отдаде?! И колко време е необходимо, за да се изправим лице в лице срещу въпросната болка и да я погледнем в очите?! И като се изправим - какво?! Ще я преодолеем ли без последствия, ще се имунизираме ли срещу нея до следващия път, ще можем ли мирно да съжителстваме с нея, без да се осакатяваме до лудост?!

   ДРУГИЯТ. Търсим го цял живот. Веднъж намерили го - не спираме да се питаме дали е ТОЙ, дали сме направили правилния избор и дали някога няма да съжаляваме.

   И сам воинът е воин, но тежко му и горко, ако каузите му са все пердути. Объркаха се днес нещата. Дулсинея все я влече ролята на Дон Кихот, а той е вече твърде уморен да се прави на спасител.

   А ЛЮБОВТА къде е?! Дали обичаме някого истински или обичаме любовта, заради самата любов?!